Остри критики от преподаватели получиха новите учебни програми по Български език и литература (БЕЛ) и история.

Просветният министър Меглена Кунева със заместника си Диян Стаматов и експерти от МОН организираха обществено обсъждане на проектите за нови програми по двата предмета с акцент върху 6 и 8 клас. Голяма част от присъстващите преподаватели - от средни и висши училища, не дадоха ласкави становища.

В началото на представянето Кунева се обяви за намиране на баланс между задълбочаване на българското национално самосъзнание, модерните технологии и актуалните науки.

Експертите й пък обясниха идеята за по един час седмично, посветен на комуникационните умения и културата на младежите. В първия гимназиален етап да се учи писането на електронно писмо, заявление и CV, а интерпретативното съчинение да остане за втория етап, тъй като е толкова сложно, че е преход към висшето образование, обясни визията на МОН експертът Милена Иванова.
По думите й идеята е произведенията на Чинтулов и Каравелов да бъдат изучавани в часовете по музика.

До 60% от часовете по история ще бъдат за нови знания, разкри пък експертът Радостина Николова. По думите й античната история ще се учи в 5 клас, Средновековието - в 6 клас, историческите събития в периода 16-19 век ще са обект на изучаване в 8 клас, а в 10 клас ще има пълен курс по българска история. "Рая", "еничар" и "хайдутин" ще са основни понятия за този период, гарантираха от МОН.

Преподавателите обаче не останаха във възторг от чутото. Още по време на самите презентации в залата се чуваха възмутени коментари и недоволно шушукане.

Не е оптимален вариант в 8 клас децата да изучават текстове от три различни епохи, коментира преподавател по БЕЛ от столичната френска гимназия. Друг учител пък обяви, че "Декамерон" на Бокачо не е литература за деца, нито пък Сафо е автор, който ще влияе добре на младежката сексуална култура и ориентация.

Липсвал ви е специалист по Средновековието, отсече пък пред Кунева историкът Георги Николов. Той увери, че разпределението на обща спрямо българска история за този период - 50:50, ще ореже важна част от българската история. Тогава се създава държавата ни, тогава се покръстваме - това е основополагащ период, убеден е Николов. Той настоя да се намали делът на общата история.

Според новия заместник-министър Диян Стаматов проблемът със Средновековието в учебните програми бил "малък" и "технически". Това изказване обаче получи отпор от учител именно от 119-то СОУ в столицата, което доскоро Стаматов оглавяваше.

Знанието на децата ще бъде ощетено, проблемът не е нито малък, нито технически, сряза го бивша негова подчинена.

След приключване на дискусията образователният министър Меглена Кунева заяви, че ще удължи срока с две седмици за общественото обсъждане на учебните програми за втори, шести и осми клас.

„Всеки "сантиметър", по който има несъгласие, ще бъде обстойно изследван”, увери Кунева.

Заместник-министърът на образованието и науката Диян Стаматов обяви, че утре ще се проведе среща във Велико Търново, а до края на седмицата и в Пловдив, за да се чуят още мнения и становища от самите учители. По въпроса за двата випуска, които ще пропуснат Средновековието при преминаване от старата към новата учебна програма, г-н Стаматов увери, че в Министерството се работи върху вариант учебното съдържание да се преструктурира така, че в 36 учебни часа децата да научат всичко за този исторически период.