Малко преди началото на новата академична година студентите платено обучение в държавните университети останаха неприятно изненадани от размера на таксите за предстоящата година. Действащите правила за определяне на размера на таксите са такива, че пряка последица от повишената субсидия за висше образование е и драстичното скачане на таксите за платено обучение, за определянето на които към момента се отчита 100% от норматива за издръжката на студент държавна поръчка.
Това се казва в позиция на "Спаси София".
От там подкрепят призивите за спешна промяна в законодателството, която да позволи увеличената субсидия да не се превръща в причина за такси, които ще доведат до отпадане от университетите на студентите платено обучение. Неприемливо е обяснението на министър Велчев, че щом държавата дава по-голяма субсидия, то и студентите трябва да плащат повече, отколкото като са започвали да учат. Морално и коректно е за тях да се приложи принципът на "заварено положение". Евентуална спешна промяна на закона в тази посока е необходима, но тя сама по себе си само ще закърпи временно положението.
"Спаси София" не е против осигуряване на повече пари за образование. Вярва, че образованието е една от най-важните обществени инвестиции. Но, за съжаление, за държавните университети в момента, това е практически невъзможно. Затова и подкрепят призивите на ректорите да се мисли за предоставяне на възможности за набиране на собствени средства, насочени към развитие и подобряването на качеството на обучение и научните изследвания.
"Спаси София" е на позицията, че допълнителни субсидии и средства трябва да са фокусирани върху подобряващи се резултати и да са средство за укрепване на българското образование и икономика, а не да се хвърлят едни пари за временно запълване на текущи дупки. Необходими са истински и целенасочени реформи.
Задава се и въпросът колко от българските университети са водещи или поне включени в класациите за най-добри образователни институции. Успяват ли университетите ни да се наложат като центрове за изследване и развитие, промотирайки България като място, където се случва истинска наука? Държавните пари, предоставяни на висшите учебни заведения трябва да целят създаване на кадри, годни за XXI век, а не на среднисти с дипломи за висше образование.
Време е да си зададем и въпроса докога ще се игнорира нуждата от въвеждането на по-строги критерии за качеството на образованието и ролята на държавата в гарантирането на адекватното разходване на университетските субсидии, които разплаща? Българското висше образование страда от липса на модерни учебни програми, адекватна материална база, от недостиг на преподаватели, които са способни да научат студентите си на повече от това как да вземат изпита. Но за сметка на това има множество учебни заведения, част от които със съмнително качество, при немалка част от които едни и същи преподаватели работят на второ, трето, четвърто работно място, вместо да могат да се съсредоточат в работата си към наистина модерни и ефективни университети, се казва още в позицията.
Таксите за платено обучение във висшите учебни заведения ще продължат да се увеличават, като основната причина за това са законови изисквания, а не решение на отделни университети. Това заяви в края на юни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
По думите на образователния министър, много от висшите училища са изправени пред сериозен финансов натиск, който се задълбочава в резултат на инфлационните процеси, увеличените енергийни и административни разходи, както и необходимостта от по-добро възнаграждение на преподавателския състав. Затова и темата за таксите стои на дневен ред.
Студенти от Великотърновския университет излязоха на протест заради увеличение на семестриалните такси за новата учебна година до 4-5 хил. лева.
USD
CHF
EUR
GBP
