От създаването на зеления телефон на МОН
(080016111) са получени 880 съобщения за корупционни практики в образованието.

Това съобщи министърът на образованието Даниел Вълчев при представянето на резултати от независима оценка на корупционния риск в сферата на образованието.

Докладът на институт „Отворено общество" и дружество Експертни анализи бе представен пред учители, родители и синдикати в 1 СОУ „Пенчо Славейков" в столицата.

Вълчев подчерта, че 598 са сигналите в сферата на народната просвета, 136 във висшето образование и 156 засягат регионалните инспекторати.

Образователният министър заяви, че образованието не е сред най-засегнатите области от корупция, което бе потвърдено от проучването на Отворено общество.
По думите му обаче образованието трябва да се разглежда като особено критична точка тъй като корупционните практики имат негативен ефект върху децата.

Темата за корупционните практики в България не е от вчера.

Тя се повдигна още в началото на 90-те, каза министър Вълчев.

Според него съществуват обективни причини корупцията да се усили след промените. Като основна той посочи дерегулирането на повечето сфери в обществото.

Бързата смяна на правния ред през 90-те създаде противоречива уредба, посочи Вълчев, което по думите му също е довело до усилване на корупционните практики в образованието.

Той благодари на създателите на доклада и предложи подобни изследвания да бъдат представяни в началото на всяка учебна година.

Изследването на Отворено общество и експертните анализи обхваща 10 общини от 7 области в страната.
Проведени са 80 интервюта и групови дискусии с директори, учители, ученици, родители.

Резултатите в него показват, че образованието не е сред най-засегнатите от корупция области.
Анкетираните се затрудняват да посочат друга сфера от обществения живот, която да е по-малко засегната, подчерта Георги Стойчев от „Отворено общество".

Той обясни, че в доклада не се посочва поименен списък на корумпирани учители или точния им брой.
Целта е да се направи анализ на практиките и условията, които създават предпоставки за корупция в образованието, допълни Стойчев.

Той каза, че корупционният риск в образованието нараства с повишаване на образователните нива - най-малко корупционни практики има в детските градини, а най-много в сферата на висшето образование.

От доклада става ясно, че най-често срещаните корупционни практики са при частните уроци, ремонта на учебната база, ученическото столово хранене, спонсорството и дарението, както и при приема и прехвърляне от едно училище в друго.

Според Георги Стойчев най-доброто средство за борба с корупцията в частните уроци е въвеждане на изпитните тестове.
Те са убиец на корупцията в училищното образование, категоричен бе Стойчев.

Той подчерта, че сериозно място сред корупционните практики заемат оценяването, одобряването, разпределяне на учебниците и учебните помагала, както и подбора и управлението на персонала.

От доклада на „Отворено общество" става ясно още, че важен фактор за създаването на корупционни практики е убеждението, че акциите за борба с корупцията се правят кампанийно.