Конференцията на високо равнище по въпросите на сътрудничеството между ЕС и България в областта на научните изследвания направи преглед на напредъка по Шестата рамкова програма на ЕС за научни изследвания (FP6).
Бюджетът на програмата е трети по големина след бюджетите на Общата селскостопанска политика и Структурните фондове, и обсъди възможни области за бъдещо сътрудничество по Седмата рамкова програма за научни изследвания (FP7).

Конференцията съсредоточи вниманието си главно върху две области на научни изследвания, а именно - “Безопасност и качество на храните” и “Оценка на риска: околна среда, промишленост и енергетика”, които са от важно значение за България.
Информационният ден, организиран заедно с Министерството на образованието и науката, включи три презентации върху възможностите за българските изследователи в рамките на дейността на Главна дирекция “Съвместни изследователски центрове” (ГД СИЦ), свързана с разширяването на ЕС и европейската интеграция, и програмата COST (“Европейско сътрудничество в областта на научните изследвания и технологии”) и по някои нови особености на предложението на Европейската комисия за FP7.
Проведена беше пресконференция по въпросите на мерките за реагиране при природни бедствия, например при наводнения.

През последните години значителен напредък отбелязва сътрудничество между научноизследователските институти на Главна дирекция “Съвместни изследователски центрове” и научната общност в България.
В момента се работи по около 28 партньорски научни програми в най-различни направления – от реагиране при природни бедствия като наводнения, безопасност и качество на храните, до ролята на България за създаването на първия атлас на почвите в Европа и хармонизирането на европейските стандарти в строителството (виж описанията по-долу).

“Това, което видяхме днес, демонстрира потенциала на българската научна общност да използва максимално възможностите, които дава членството в Европейския съюз”, каза главният директор на ГД СИЦ Роланд Шенкел.
“Политиката на ЕС за научни изследвания може да реализира напълно своя потенциал, само когато е свързана по подходящ начин с научни и технически организации на международно, национално и регионално равнище.

Седма рамкова програма за научни изследвания, която ще стартира по-късно тази година, ще бъде най-значимата досега и аз бих искал действително да насърча онези български специалисти, които вече са ангажирани с участие, да продължат тази дейност, като в същото време сочат на останалите пътя напред.”

ГД СИЦ осигурява научна и техническа подкрепа за формирането на политика в следните области: храни, химически продукти и здраве; околна среда и устойчивост; ядрена безопасност и сигурност; технологични предвиждания; референтни материали и измервания; обществена безопасност и противодействие на измамите. Сътрудничеството с държавите, които са в процес на присъединяване, бе приоритет за ГД СИЦ през последните години. СИЦ вече е бил домакин на информационни дни и тематични мероприятия, свързани с България.

Освен това 27 изследователи и експерти работят в институтите на ГД СИЦ по временни договори, което ще им даде възможност след връщането си в България да приложат своите новопридобити знания.
Български научноизследователски и технически организации са официални партньори в рамките на 28 мрежи и проекти, а над 250 български експерти участват всяка година в провежданите от ГД СИЦ семинари по научните и техническите аспекти на законодателството на Европейския съюз.