Ирина Папанчева е единствената българка, участвала в конференцията, организирана от "Европейската лига на асоциациите на хората, които заекват", във връзка с Международния ден за осъзнатост на заекването и проведена в Страсбург.

Темата на форума е "Осъзнаване на уврежданията и заекването", а Ирина уточнява, че заекването е едно от петте увреждания, получили финансова помощ от Европейската комисия за просвета на обществото в рамките на 2003 – Година на хората с увреждания.

В конференцията взимат участие 49 души от 23 страни, които в рамките на два дни работят заедно по време на лекции, дискусии и семинари.

Генералният секретар на Испанската асоциация на заекващите Клаудия Гроесман разказва как асоциацията им е започнала съществуването си от Интернет група, за да се превърне в силна и многочислена организация.

Председателят на Израелската асоциация, Бени Равид, провокира разгорещена дискусия с въпроса-заглавие на лекцията му “Заекването увреждане ли е?”. Отговорите утвърждават реалността на заекването като увреждане.

Конрад Шефърс използва видео материал, за да илюстрира автобусната кампания по училищата в Лондон на тема "Заекване и училище". Целта на кампанията е да породи разбиране у учениците спрямо връстниците им, живеещи с този проблем и да ги накара да се замислят преди да се устремят да сътворяват поредния гег за “пелтеците”.

Представителят на Белгия Ерик Ламенс – сценарист и режисьор, показва филма си "Да говориш". Лентата е късометражна – 14 мин, показваща няколко епизода от живота на едно заекващо дете - от началното училище до завършване на гимназията, повлияни и моделирани от проблемът му. Това е историята на самия Ерик, с която той спечелва 17 международни и 4 белгийски награди в над 80 фестивала.
Ирина разказва, че си е купила касетата с този филм, с идеята да я показва по българските училища.
Крайно време е, според нея, обществото да разбере, че заекването не е невинен проблем и травмата, породена от подигравките и отхвърлянето от връстниците на заекващото дете, често остава за цял живот като невидим, но все така болящ белег.

В рамките на дискусията са обсъждани темите “Заекването увреждане ли е?”, “Заекване и медии”, “Заекване и Интернет”, “Използване на Европейското законодателство и политика за уврежданията в полза на хората, които заекват”.

Единодушно е формулиран извода, че в повечето случаи в изкуството заекващите хора са представени или като гротескни персонажи, предизвикващи само смях и съжаление или като прикрити/не-прикрити злодеи.

През вторият - и последн ден от конференецията, представителите на различните национални асоциации презентират дейността си.

За съжаление българската асоциация е била почти парализирана през последните години, а заекващите хора у нас не желаят да се асоциират, нито да дискутират проблема си, нито да го признаят като такъв.

И тук идва една мисъл, която Ирина Папанчева "донася" от семинара в Страсбург: “За да излезеш от нещо, трябва първо да признаеш, че си в него.”