„Няма научна институция в Европа, която да се намира в такова състояние, в каквото се намира БАН", заяви председателят на академията Никола Съботинов.

Той припомни, че отчетът на БАН пред Народното събрание за 2010 г. е бил приет безусловно без нито един "въздържал се" и нито един депутат "против". Съботинов изтъкна, че това говори, че качеството на работата на учените от БАН е добро и функциите и дейностите, които изпълнява също са на много добро ниво.

„Има основание Симеон Дянков тази година да даде повече пари за науката в България, още повече, че през 2010 г. освен добрите научни резултати, направихме една значителна реформа", заяви председателят на академията.

Той припомни, че реформата е била свързана със структурни промени и оптимизация на административното обслужване и най-вече с отварянето на академията към нуждите на обществото.

Съботинов изтъкна, че предстои разглеждането на проект за бюджет и БАН очаква до края на октомври да стане ясно какъв бюджет ще бъде определен за академията.

„Не мога да управлявам поведението на хора, които работят без заплати". Така Съботинов отговори на въпрос дали, ако бюджетът се окаже недостатъчен предстоят протести. „Това е сериозен проблем", обясни председателят на академията.

Съботинов и ректорът на МУ-София проф. Ваньо Митев подписаха рамково споразумение между двете институции.

По думите му, рамковото споразумение, подписано днес е продължение на дългогодишно сътрудничество. „Търсят ни. Имаме договори в областта на медицината с Варненски медицински университет, с болницата в Плевен, с Пирогов и Токуда. От нас искат много неща", коментира Съботинов.

Той обясни, че на първо място от БАН се очаква помощ в областта на фундаменталните изследвания в биологията. „Имаме силни институти в областта на молекулярната биология и микробиологията. Освен това имаме съвместни програми и съвместно участие по европейски проекти", допълни председателят на БАН.

Той изтъкна, че още преди подписването на рамковото споразумение отделни институти на академията вече имат такова партньорство. „Именно с такива проекти ще изпълним със съдържание подписаното днес споразумение", обясни още академик Съботинов.

„Преди БАН работеше по конкретни научни дисциплини - математика, физика, химия и институтите бяха разпределени по всяка една от дисциплините", припомни академик Съботинов.

Той посочи, че в резултат на проведените реформи организацията на работа в БАН е ориентирана спрямо приоритетните за цяла Европа научни области, включително и в областите, влезли в стратегията на развитие на науката в България.

Академик Съботинов даде пример с това, че вече 9-те научни области включват информационни и комуникационни технологии, енергийни източници и енергоспестяващи технологии, нанотехнологии, медицина и качество на живот, биоразнообразие и екология.

"Друго важно направление е свързано с климатичните промени, които са световен проблем в областта на световната наука", посочи още Съботинов.