Страшен е фактът, че голяма част от сега действащите професори са над 66-годишна възраст.
Ако на 67-68 години напуснат административните постове, които заемат - от науката и подготовката на кадри няма смисъл да ги изваждаме, - ще се създаде вакуум.

Това обяснява в интервю за утрешния брой на седмичника „Икономически живот" председателят на ВАК акад. Петър Кендеров.

По думите му, не е вярно, че доцентите и професорите у нас са много.
В близките 10 години дори не можем да стигнем равнището от 1989 г., обяснява акад. Кендеров.

Той признава в същото време, че има известно отстъпление в качеството на приема, поради което сравнително лесно се придобива научно звание.

Но по думите му това е така, защото през последните години са липсвали някакви особени стимули българският учен да се занимава с наука.
Основен приоритет бе да оцелее семейството му.

Академик Кендеров е категоричен, че основен недостатък на сегашната система е, че получаването на научно звание (доцент или професор) или на научна степен (голям или малък доктор) е свързано с една-единствена научна област.

Ако например ученият работи в две области и има по 19 статии, не може да се хабилитира в нито една. Конкурсът е обявен само за едната, а критериите изискват статиите да са 20, обяснява шефът на ВАК.

Безсмислено е да се обвързва званието с признаване на компетентност, подчертава Кендеров.

Според него ценни са направените за хабилитацията мултидисциплинарни научни усилия, тъй като точно на такива изследвания почиват приложенията на науката.

Иновациите се раждат, когато нещо от някоя област се приложи в практиката или в друга област на науката. Прогрес се постига, когато успеем да съчетаем неща от няколко области - например свързани с електрониката (физика на твърдото тяло), с обработката и събирането на информация.
Сама нито една наука не може да бъде двигател на прогреса, убеден е акад. Кендеров.