През последния археологически сезон водолазен екип, ръководен от зам.-директора на Националния исторически музей (НИМ) Христов, са проведени подводни изследвания северно от устието на река Камчия. Те са осъществени на два етапа, през месеците септември и ноември 2023 г., съобщиха от НИМ.
Проучванията са част от проекта "Подводни археологически проучвания в акваторията на антична крайпътна станция Еrite при устието на р. Panysos (Камчия)" с финансовата подкрепа на Министерство на културата и на музея.
Открит е слитък от 2-4 век, който според ръководителя на проучванията е достигнал водите на Черно море от римските мини в района на Корнуол. Корнуол и Девън доминират на европейския пазар за калай от късните римски времена, от около 3-ти век сл. н. е., когато много испански калаени мини са изчерпани. Корнуол запазва значението си като източник на калай през средновековието и през съвременния период. Това е първата подобна находка в български териториални води с такава датировка. Слитъкът тежи 5,35 кг съдържа 98% чист калай. От НИМ допълват, че слитък от Черно море е бил подготвен за доставка за някоя работилница на сушата за изработка на бронзови предмети или монети.
Открит е и друг изключително рядък предмет - ритуален съд, изработн от камък, наречен от древните гърци перирантерий (περιρραντήριον). Той е бил използван в езическите култове като резервоар за светена вода. Този вид съдове са изработвани от дялан камък, мрамор и по-рядко - от печена глина. Откривани са в различни светилища. Предметът е първия подобен, намерен под вода по нашето Черноморие. Изключително рядък е и на сушата. Остава загадка дали каменният предмет е попаднал в близост до устието на Камчия от потънал кораб, или е бил в крайморско светилище в района. "Но не е случайно, че водолазите откриват половинка каменен щок съзнателно засечен като дар за светилище от пътуващи моряци", обясняват от музея.
При подводните проучвания са открити също амфори и фрагменти от такива, както и железни котви от различни исторически периоди. Като важна находка се определя локализирането на останките на потънал кораб от Османския период. Отлично е запазен дървеният му кил. Водолазите изваждат от морското дъно и две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Според историците корабът е потънал вероятно при лошо време, търсейки защита в малкия залив на нос Иланджик. Предполага се, че се е разбил върху трудно забележими при буря леко показващи се морски рифове.
Проектът е включва и провеждане нагеофизични изследвания между устието на р. Камчия и нос Палеца, водени Кирил Велковски, сътрудник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА). С помощта на странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот са локализирани границите на привидно изчезнал тайнтствен остров в близост до самото устие на Камчия. От получените данни може да се заключи, че е възможно в миналото рифа да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал. Такъв остров е отбелязан върху множество западноевропейски карти в периода 1452 г. - 1750 г. В голяма част от картите в този период правят впечатление изображения на острови, които днес не съществуват или са с по-малки площи от картографираните тогава. От Института по океанология във Варна онформират, че през Средновековието е наблюдавано спадане на морското равнище. Корсунската регресия носи името на средновековния град Корсун (ант. Херсонес, днешен Севастопол в Украйна). През периода бреговата линия очевидно е била различна от съвременната и е напълно очаквано да е имало по-малки или по-големи острови, които са били от значение за средновековните навигатори като места за укриване при силни ветрове, рифови опасности и др. Вероятно такъв е случаят с острова пред устието на Камчия, наричан от местните рибари "Камчийския камък". Към момента той представлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с ширина приблизително 520 м и дължина 870 метра.
Специалистите от Националният исторически музей отбелязват, че акваторията между Черни нос и нос Галата при Варна е сред най-слабо изследваните под вода зони на северното българско Черноморие. По предложение на директора на ЦПА Найден Прахов започват целенасочени проучвания и на този район.