През последния археологически сезон водолазен екип, ръководен от зам.-директора на Националния исторически музей (НИМ) Христов, са проведени подводни изследвания северно от устието на река Камчия. Те са осъществени на два етапа, през месеците септември и ноември 2023 г., съобщиха от НИМ.

Проучванията са част от проекта "Подводни археологически проучвания в акваторията на антична крайпътна станция Еrite при устието на р. Panysos (Камчия)" с финансовата подкрепа на Министерство на културата и на музея.

Открит е слитък от 2-4 век, който според ръководителя на проучванията е достигнал водите на Черно море от римските мини в района на Корнуол. Корнуол и Девън доминират на европейския пазар за калай от късните римски времена, от около 3-ти век сл. н. е., когато много испански калаени мини са изчерпани. Корнуол запазва значението си като източник на калай през средновековието и през съвременния период. Това е първата подобна находка в български териториални води с такава датировка. Слитъкът тежи 5,35 кг съдържа 98% чист калай. От НИМ допълват, че слитък от Черно море е бил подготвен за доставка за някоя работилница на сушата за изработка на бронзови предмети или монети.

Открит е и друг изключително рядък предмет - ритуален съд, изработн от камък, наречен от древните гърци перирантерий (περιρραντήριον). Той е бил използван в езическите култове като резервоар за светена вода. Този вид съдове са изработвани от дялан камък, мрамор и по-рядко - от печена глина. Откривани са в различни светилища. Предметът е първия подобен, намерен под вода по нашето Черноморие. Изключително рядък е и на сушата. Остава загадка дали каменният предмет е попаднал в близост до устието на Камчия от потънал кораб, или е бил в крайморско светилище в района. "Но не е случайно, че водолазите откриват половинка каменен щок съзнателно засечен като дар за светилище от пътуващи моряци", обясняват от музея.

Подводна експедиция извади ценни находки от потънал кораб край нос Калиакра

Подводна експедиция извади ценни находки от потънал кораб край нос Калиакра

Оръдия и амуниции на над 200 години вече са в Националния исторически музей

При подводните проучвания са открити също амфори и фрагменти от такива, както и железни котви от различни исторически периоди. Като важна находка се определя локализирането на останките на потънал кораб от Османския период. Отлично е запазен дървеният му кил. Водолазите изваждат от морското дъно и две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Според историците корабът е потънал вероятно при лошо време, търсейки защита в малкия залив на нос Иланджик. Предполага се, че се е разбил върху трудно забележими при буря леко показващи се морски рифове.

Проектът е включва и провеждане нагеофизични изследвания между устието на р. Камчия и нос Палеца, водени Кирил Велковски, сътрудник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА). С помощта на странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот са локализирани границите на привидно изчезнал тайнтствен остров в близост до самото устие на Камчия. От получените данни може да се заключи, че е възможно в миналото рифа да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал. Такъв остров е отбелязан върху множество западноевропейски карти в периода 1452 г. - 1750 г. В голяма част от картите в този период правят впечатление изображения на острови, които днес не съществуват или са с по-малки площи от картографираните тогава. От Института по океанология във Варна онформират, че през Средновековието е наблюдавано спадане на морското равнище. Корсунската регресия носи името на средновековния град Корсун (ант. Херсонес, днешен Севастопол в Украйна). През периода бреговата линия очевидно е била различна от съвременната и е напълно очаквано да е имало по-малки или по-големи острови, които са били от значение за средновековните навигатори като места за укриване при силни ветрове, рифови опасности и др. Вероятно такъв е случаят с острова пред устието на Камчия, наричан от местните рибари "Камчийския камък". Към момента той представлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с ширина приблизително 520 м и дължина 870 метра.

Специалистите от Националният исторически музей отбелязват, че акваторията между Черни нос и нос Галата при Варна е сред най-слабо изследваните под вода зони на северното българско Черноморие. По предложение на директора на ЦПА Найден Прахов започват целенасочени проучвания и на този район.