Пясъкът - изчезващ, но съществен ресурс, за който се борят индустрия и мафия

Южноафрикански предприемач е застрелян през септември, двама индийски селяни загинаха в конфликт, мексикански природозащитник е убит през юни. Макар и разделени от хиляди километри, тези убийства са свързани, това са най-скорошните жертви в нарастващата вълна от насилие, предизвикана от борбата за една от най-важните, но най-малко оценени стоки, обикновен пясък, пише БиБиСи.

Може да изглежда тривиално, но пясъкът е критична съставка за нашия живот. Това е основната суровина, с която се строят съвременните градове. Бетонът, използван за изграждане на търговски центрове, офиси и блокове с апартаменти, заедно с асфалта, който използваме за изграждането на пътища, са до голяма степен само пясък и чакъл. Стъклото на всеки прозорец, предното стъкло и интелигентният екран на телефона ви са от разтопен пясък. И дори чипове в нашите телефони и компютри - заедно с почти всяко друго парче електронно оборудване във вашия дом - са направени от пясък.

И какъв е проблемът, може да попитате? Нашата планета е покрита с пясък. Огромните пустини от Сахара до Аризона са с големи дюни от това нещо. Плажовете по крайбрежните ивици по света са с пясък. Дори можем да си купим торбички с него в местния магазин и то за стотинки.

Вярвате или не, светът е изправен пред недостиг на пясък. Как може да не ни достига това, което се намира почти във всяка страна и което изглежда по същество безгранично?

Източник: iStock

Пясъкът обаче е най-използваният природен ресурс на планетата, освен водата. Хората използват около 50 милиарда тона всяка година. Това е повече от достатъчно, за да покрие цялото Обединено кралство.

Проблемът е във вида на пясъка, който използваме. Пустинният пясък е до голяма степен безполезен за нас. По-голямата част от пясъка, който добиваме, отива за бетон и за тази цел пустинните пясъчни зърна са неподходящи. Ерозирали от вятър, а не от вода, те са твърде гладки и закръглени, за да се слепват заедно и да образуват стабилен бетон.

Пясъкът, от който се нуждаем, е с ъгли, намира се в коритата, бреговете и заливите на реките, както и в езерата и на морския бряг. Търсенето на този материал е толкова интензивно, че по целия свят, речните корита и плажовете се унищожават, а земеделските земи и гори се разравят, за да се придобият скъпоценните зърна. В нарастващ брой страни, престъпните банди се насочват към тази търговия, създавайки често смъртоносен черен пазар на пясък.

"Проблемът с пясъка е изненада за мнозина, а не би трябвало. Не можем да извлечем 50 милиарда тона годишно от материал, без това да доведе до огромни въздействия върху планетата и по този начин върху живота на хората", коментира Паскал Педуци, изследовател от Програмата на ООН за околната среда.

Основният двигател на тази криза е бързата урбанизация. Всяка година на планетата има все повече хора, като все по-голям брой от тях преминават от селските райони в градове, особено в развиващия се свят. В цяла Азия, Африка и Латинска Америка градовете се разширяват с темпове и мащаби, много по-големи от всички времена в човешката история.

Броят на хората, живеещи в градските райони, се е увеличил повече от четири пъти от 1950 г. до 4,2 милиарда днес, а ООН предвижда още 2,5 милиарда да се присъединят към тях през следващите три десетилетия. Това е еквивалент на добавяне на осем града с размерите на Ню Йорк всяка година.

Източник: iStock

Строителството на сгради за всички тези хора, заедно с пътищата, изисква огромни количества пясък. В Индия количеството използван пясък годишно, се е утроило от 2000 г. и все още бързо нараства. Само Китай вероятно е използвал повече пясък през това десетилетие, отколкото САЩ през целия 20-ти век. Има толкова много търсене на някои видове пясък, че Дубай, който е на ръба на огромна пустиня, внася пясък от Австралия. Точно така: износителите в Австралия буквално продават пясък на арабите.

Но пясъкът не се използва само за сгради и инфраструктура - все повече се използва и за производството на самата земя под тях. От Калифорния до Хонконг все по-големи и по-мощни кораби събират милиони тонове пясък от морското дъно всяка година, трупайки го в крайбрежните райони, за да създадат земя, където досега няма такава. Дубайските острови с форма на палмово дърво са може би най-известните изкуствени масиви на земята, които са построени от нулата през последните години.

Лагос, най-големият град в Нигерия, добавя градско разширение от 2400 акра към своята брегова линия на Атлантическия океан. Китай, четвъртата по големина държава на Земята по отношение на естествено срещаща се земя, добави стотици километри до бреговете си и построи цели острови.

Тези нови недвижими имот са ценни, но често срещу противоречива цена. Океанското драгиране унищожава коралови рифове в Кения, Персийския залив и Флорида. То разкъсва морските местообитания и калните води с пясъчни струи, които могат да повлияят на водния живот далеч. Рибарите в Малайзия и Камбоджа виждат, как поминъкът им е намалял от драгирането. В Китай, рекултивацията на земи унищожава крайбрежните влажни зони, унищожава местообитанията за риби и морски птици и увеличи замърсяването на водата.

И ето го и Сингапур, световен лидер в рекултивацията на земя. За да създаде повече пространство за своите близо шест милиона жители, градът разшири своята територия с допълнителни 130 кв. км земя през последните 40 години, почти цялата с пясък, внесен от други държави. Съпътстващите екологични щети са толкова крайни, че съседните Индонезия, Малайзия, Виетнам и Камбоджа ограничават износа на пясък за Сингапур.

Според холандска изследователска група, от 1985 г. хората са добавили 13 653 кв. км изкуствена земя по световните брегове - площ, голяма колкото Ямайка. По-голямата част е изградена с гигантски количества пясък.

Източник: iStock

Добивът на пясък за бетон и други промишлени цели е още по-разрушително. Пясъкът за строителство най-често се добива от реки. Лесно е да се използват всмукателни помпи или дори кофи и е лесно да се транспортира. Но драгирането на речно корито може да унищожи местообитанията, заети от организмите, обитаващи дъното. Утайка може да замърси водата, задушава рибата и блокира слънчевата светлина, която поддържа подводната растителност.

Добивът на речен пясък допринася за бавното изчезване на делтата на Меконг във Виетнам. Районът е дом на 20 милиона души и е източник на половината от цялата храна на страната и голяма част от ориза, който храни останалата част от Югоизточна Азия. Повишаването на морското равнище е една от причините, делтата да губи еквивалент на футболно игрище и половина всеки ден. Другата, според учените е, че хората буквално унищожават делтата, взимайки пясъка й.

От векове делтата се пълни с утайка от планините на Централна Азия, пренесена от река Меконг. Но през последните години във всяка от няколкото страни по нейното корито, миньори добиват огромни количества пясък. Според проучване от 2013 г. на трима френски изследователи, само през 2011 г. са извлечени около 50 милиона тона пясък - достатъчно, за да покрият Денвър с два сантиметра пясък. Междувременно 5 големи язовира са построени през последните години по Меконг, а други 12 са планирани за строителство в Китай, Лаос и Камбоджа. Язовирите допълнително намаляват притока на утайка към делтата.

С други думи, докато естествената ерозия на делтата продължава, естественото й попълване, не. Изследователи по програмата "Голям Меконг" от WWF вярват, че с този темп почти половината делта ще бъде заличена до края на този век.

Източник: iStock

За да се влошаване още поевече на ситуацията, драгирането на Меконг и други водни пътища в Камбоджа и Лаос води до срутване на речните брегове, повличайки ниви с посеви и дори къщи. Земеделските производители в Мианмар съобщават, че същото се случва и по поречието на река Аярвади.

Добивът на пясък от реки причинява щети за милиони долари на инфраструктурата по целия свят. Разбърканата утайка запушва водоснабдителното оборудване. Премахването на целия този материал от речните брегове поврежда основите на мостовете, изложени и без защита. В Гана миньорите са изкопали толкова много пясък, че са открили основите на сградите на хълм и са пред риск от срутване. Това не е просто теоретичен риск. Добивът на пясък доведе до срутване на мост в Тайван през 2000 г., а на следващата година в Португалия, точно когато автобус минаваше над него, загинаха 70 души.

Търсенето на висококачествени силициеви пясъци, които се използват за направата на стъкло, както и високотехнологични продукти като слънчеви панели и компютърни чипове, също нараства. Американската нарастваща фракинг индустрия също се нуждае от изключително издръжливи зърна с висока чистота. Резултатът: декари земеделски земи и гори в Уисконсин, в които има много от тези скъпоценни пясъци, се разрушават.

Конкуренцията за пясък нараства толкова интензивно, че на много места престъпните банди навлизат в търговията, като копаят навсякъде, за да продават на черния пазар. В някои части на Латинска Америка и Африка, според правозащитните групи, деца са принудени да работят като роби в пясъчни мини. На бандите им се разминава с всичко това по същия начин, както организираната престъпност навсякъде - като плащат на корумпирани полицаи и правителствени служители, за да ги оставят на мира. И когато преценят за необходимо, като нападат и убиват онези, които им пречат.

Източник: iStock

Жозе Луис Алварес Флорес, природозащитник в южния мексикански щат Чиапас, който води кампания срещу незаконния добив на пясък в местна река е застрелян през юни. С тялото му е намерена и бележка, заплашваща семейството му и други активисти. Два месеца по-късно по полицаи в Раджастан, Индия, е стреляно, когато се опитват да спрат конвой от трактори, превозващи нелегално добит пясък. При стрелбата са убити двама миньори, а двама полицаи са хоспитализирани. В началото на тази година миньор в Южна Африка е застрелян седем пъти в спор за пясък с друга група миньори.

Това са само последните жертви. Насилието в търговията с пясък през последните години взима жертви в Кения, Гамбия и Индонезия. В Индия "пясъчните мафии", както ги нарича местната преса, раняват стотици и убиват десетки хора. Жертвите включват 81-годишен учител и 22-годишен активист, които са пребити до смърт, а журналистът е изгорен жив, най-малко трима полицаи са убити, прегазени от камиони с пясък.

Осъзнаването на щетите, причинени от пристрастяването ни към пясъка, нараства. Редица учени работят върху начини за замяна на пясък в бетон с други материали, включително пепел, материал, оставен от електроцентралите, работещи с въглища; настъргана пластмаса; и дори смачкани маслени палмови черупки и оризови люспи. Други разработват бетон, който изисква по-малко пясък, докато изследователите разглеждат и по-ефективни начини за смилане и рециклиране на бетон.

В много западни страни добивът на речен пясък в голяма степен е прекратен. Въпреки това, да накарате останалия свят да последва този примера ще е доста трудно. "Предотвратяването или намаляването на вероятните щети за реките ще изисква строителната индустрия да бъде отбита от агрегати от речни източници", съобщава доклад WWF, за глобалната пясъчна индустрия. 

Мете Бендиксен, крайбрежен географ в Университета на Колорадо, е един от все повечето учени, призоваващи ООН и Световната търговска организация, да направят повече, за да ограничат щетите, причинени от добив на пясък. "Трябва да имаме програма за мониторинг. Необходимо е повече управление, защото в момента изобщо не се управлява."

В момента никой дори не знае точно колко пясък се добива от земята, нито къде, нито при какви условия. Голяма част от него е недокументирана. "Просто знаем, че колкото повече хора има, толкова повече нуждата пясък се увеличава", обяснява Бендиксен.

Източник: iStock