Бурната повърхност на Слънцето е разкрита с безпрецедентни подробности при първите наблюдения от слънчевия телескоп Inouye в Хавай, съобщава "Гардиън".

Впечатляващите изображения разкриват изненадващо ниво на структура, скрито във вътрешността на плазмата, като за първи път силно мъглявото заснемане от слънчевата повърхност е във фокус.

"Това са изображения с най-висока разделителна способност на слънчевата повърхност, правени някога", коментира Томас Римеле, директор на проекта на слънчевия телескоп Inouye. "Това, което по-рано мислехме, че изглежда като светла точка - една структура - сега се разпада на много по-малки структури." Разделителната способност на телескопа от 30 км е повече от два пъти по-висока от тази на следващите най-добри слънчеви обсерватории.

Изображенията показват, че повърхността на слънцето е осеяна с подобни на злато гранулирани структури, всяка с размерите на Франция. Издигащите се колони от плазма до почти 6000°С , се показват като ярки петна в центъра на всяко зърно - епицентър с отделяне на топлина от вътрешността на слънцето към повърхността му. Докато плазмата се охлажда, тя се спуска обратно под повърхността по тесни, сенчести канали между съседните гранули.

Това сложно ниво на детайл ще помогне да се подобри разбирането за поведението на слънцето и ще позволи по-точно да се предвиди неговият цикъл на дейност.

Телескопът на Националната слънчева обсерватория на САЩ за $345 млн. разполага с огледало от четири метра - най-голямото в света за слънчев телескоп - и се намира на върха, на 3000 метра, на вулкана Халеакала на остров Мауи.

Валентин Пилет, директор на Националната слънчева обсерватория, определи телескопа, който се строи от 2013 г., като "страхотно технологично постижение". Основно предизвикателство е поддържането на температура на основното огледало на телескопа спрямо околната среда, докато гледа директно към слънцето - всяко отклонение на температурата причинява турбуленция на въздуха, която може да влоши качеството на изображението. Топлината може бързо да разтопи метал във фокусната точка на огледалото.

Всяка вечер, лед колкото за басейн се пуска в осем резервоара. През деня охлаждащата течност се пренася през резервоарите за лед и се разпространява по тръбопроводи. Има и над 100 въздуховода зад основното огледало.

Входящата светлина от слънцето се отклонява от първичното огледало в камера от огледала, която е под купола на обсерваторията. Тук светлината отскача от огледало към огледало, тъй като се разпределя между спектрометри и други различни инструменти. Пълният набор от инструменти на обсерваторията, който ще позволи на учените да измерват магнитното поле от повърхността на Слънцето до външната му атмосфера, ще се появи онлайн по-късно тази година.

"Ярките характеристики на снимката... са предната част на магнитните полета, които се простират чак до корона и отвъд нея. С допълнителните инструменти, които ще се появят онлайн през следващите шест месеца, ще можем да измерваме магнитните полета от повърхността до 1,5 слънчеви радиуса", коментира Римеле.

Наблюденията биха могли да помогнат за разрешаването на дългогодишни мистерии на слънцето, включително защо короната - слънчевата атмосфера - се нагрява до милиони градуси, когато повърхността е едва 6 000 градуса. Разбирането на физиката на слънчевите изблици и изхвърлянията на коронална маса също би могло значително да подобри способността за прогнозиране на космическото време, което може да навреди на GPS системите, да повреди електрическите мрежи и да заглуши комуникационни канали.

Представянето на изображенията е докато соларната сонда Parker на НАСА прави наблюдения от ръба на слънчевата атмосфера, а преди старта на съвместната мисия на Европейската космическа агенция и НАСА, следващата седмица.

Изследвания на сондата "Паркър" показват, че хората все още не разбират Слънцето

Изследвания на сондата "Паркър" показват, че хората все още не разбират Слънцето

Отчетоха 15 до 25 пъти по-бърз слънчев вятър - фундаментални пропуски в моделите