Учени разплетоха мистериозния механизъм за способността на подмишницата да излъчва неприятна миризма. Учени от Йорския университет са проследили източника на миризмата от подмишниците до конкретен ензим в определен микроб, който живее в зоната на подмишниците, пише "Гардиън".
За да докажат, че ензимът е химическият виновник, учените го прехвърлили върху невинен член на микробната общност в зоната на подмишниците и установили за тяхна радост, че също започнала да излъчва неприятни миризми.
Проучването в журнала Scientific Reports открива пътя към по-ефикасни дезодоранти и антиперспиранти, вярват учените. Те предполагат, че хората може да са наследили зловонните микроби от приматите.
Хората не произвеждат директно най-острата съставка на неприятната миризма. Тиоалкохолите се изхвърлят като вторичен продукт, когато микроби се хранят с други съединения, които срещат по кожата.
Екипът от британския университет откри по-рано, че повечето микроби на кожата не могат да произвеждат тиоалкохоли. Но допълнителни тестове разкриха, че едни определени микроби, стафилококус хоминис, имат основен принос. Бактерията предизвика зловонни изпарения, когато консумира съединение без миризма, наречено Cys-Gly-3M3SH, което е освобождавано от потните жлези в зоната на подмишниците.
Хората имат два типа потни жлези. Единият вид потни жлези функционират от раждането и се срещат по кожата на цялото тяло. Те имат съществена роля за охлаждане на тялото. Другият вид потни жлези започват да функционират през периода на половото съзряване и се срещат главно по местата на вторичните полови белези (в областта на подмишниците, около външните полови органи, около пъпа, в междинницата). Не е много ясна ролята на втория тип.
Изследването, в сътрудничество с Unilever, открива нови възможности за дезодоранти, които ще атакуват само най-активните микроби, които предизвикват неприятна миризма, докато в същото време оставят другата микробна общност в зоните на подмишниците незасегнати.
Авторите са изследвали и генетичната връзка между десетките видове стафилококус. Анализът предполага, че само няколко са наследили ензима с неприятната миризма от древен микробен прародител от около 60 милиона години.