За равносметката, за членството и председателството на България Съвета на Европа през 2018 г. пред News.bg евродепутатът от Групата на европейската народна партия доц. Светослав Малинов, преподавател в катедра "Политология" на Софийския университет.

Доц. Малинов, 10 години членство на България в ЕС, каква е равносметката, която правите?
Няма как да се развие аргументът, че членството е било неуспешно, че е било грешка или че пътят на България трябва да бъде извън Европейския съюз. Изцяло позитивна е оценката.
По мнението на много хора, с които съм срещал през годините и сме разговаряли задълбочено, най-вече извън политиката, Европейският съюз е най- доброто нещо, което можеше да ни се случи.

Най-доброто, което можеше да ни се случи. Това бих казал за 10-те години. Същевременно трябва да си запазим всички критики и недоволства, че в рамките на членството, ние загубихме позиции. Мога да кажа, че въпреки членството си ние не успяхме да постигнем много цели. Нямаме растеж, който имат държавите, които са съизмерими с нас - Румъния и Латвия, например. Определено загубихме позиция спрямо Румъния. Ако в средата на 90-те и в края им, не само в България, а и в ЕС, се смяташе, че България нечестно е свързана с Румъния и Румъния ще бъде проблем, ако двете страни вървят заедно, то днес можем да кажем, че Румъния се възползва по-добре от това членство.

Какво следва да бъде нашето място, предвид дебата, който протича за това каква Европа искаме?
Дебатът за Европа ще продължи далеч след края на годината. Това, което ЕК постави като срок, е до края на годината тя да излезе с още по-конкретни документи. Тези пет сценария за Европа наистина са пределно общи. Всеки, който е заинтересован и иска да види как това се отразява в конкретните сфери и политики, може да види какво означава всеки отделен сценарий за различните области. Това е вече друго ниво на анализ.

България може да заеме място в зависимост от усилията и възможностите си на средно голяма европейска държава. Ние живеем с мисълта за малка България. Аз не мога да развия тази теза пред латвийци, литовци, хървати, малтийци, естонци, люксембургци. България е средно голяма държава. В този смисъл по силата на договорите, имаме средно положение като квоти, властови ресурс, евродепутати. Някой обаче да се чувства в Европа средно голям? Някой да се чувства по средата на класациите за доходите?

За жалост - не.
Това означава, че на нас са ни дадени инструментите от правната рамка на Европейския съюз. Ние самите трябва да ги изпълним със съдържание. Идеята, че някой премества държави, че раздава позиции, е идея от друг съюз - не и Европейския.

Трябва да се направи комплимент на българските политици. Може би, защото бе кампания, а може би защото сме много чувствителни, дебатът в България започна почти веднага, едновременно с дебата в самия ЕС. Със сигурност дори изпреварихме много държави в това отношение. По време на кампанията бяха заети позиции. Няма значение, че те не бяха правилни. Бяха заети и то от определени лидери. Те предизвикаха реакции, така че дебатът при нас започва и при всички положения, ние ще бъдем подготвени да участваме в него. Неговото разгръщане предстои. Конкретно какво имаше предвид Юнкер с този документ. Между другото е хубаво хората да знаят, че макар и наречен Бяла книга, този документ е не повече от 30 страници с илюстрации, факти, цифри и таблици. Казвам го, за да го прочетат повече хора. Като се каже "Бяла книга" хората си представят нещо много обемно.

Идеята бе да се започне дебат и да бъдат принудени политическите лидери на всички европейски държави да вземат отношение. Да изразят своята визия за Европа. Ефектът на този скромен документ е много голям. Например, в момента ние знаем всеки от кандидат-президентите на Франция точно каква позиция има в детайли. Например французите, а и ние българите, вече знаем, че най-добрият от гледна точка на европейската интеграция президент е Макрон, а не Фийон, не Льо Пен, не е и представителят на левицата.

В България се видя, че който се опитва да заеме антиевропейска или евроскептична позиция, избирателите веднага го наказват. Така ще бъде държава по държава. Идеята е, когато дойдат евроизборите всеки кандидат за евродепутат да има матрица, по която да се произнесе.
Когато хората избират евродепутати, нека да ги избират по това, какво отношение имат към бъдещето на Европа и по тези конкретни въпроси. Така, когато Европейският парламент се събере през 2019 г. ще има пределно ясно мнозинство. Надяваме се то веднага да започне да действа. Без дебати, не защото дебатите са нещо лошо, а защото ако всичко върви по план, две години те ще са дебатирали. Когато влязат в Европейския парламент няма да започва отново дебатът защо сме тук , накъде вървим. Практически Юнкер инвестира своя авторитет в следващата Комисия и в следващия парламент.

Не е случаен фактът, че той заяви, че няма да се кандидатира и затова прави нещо дългосрочно. Аз знам, че в България е много странно някой да мисли за 2019 г. дори и за 2023 г., но точно това е смисълът на този дебат. Да започне сега, за да може от един момент да се действа, а не непрекъснато да се подновява и да се остава с усещането за застой и липса на действие.

Преди изборите за ЕП предстои ключово важна година за България - 2018 г. председателството на Съвета на Европа. Какви цели трябва да има България?
Първото, което трябва да знаем е, че това се случва много рядко и е много важно за България. Следващото такова председателство по силата на сегашните договори вероятно ще бъде след 13 години. То е и първо за нас. Можем спокойно да кажем, че нямахме късмет с това председателство. Първо, защото беше изтеглено напред във времето. Второ то ще премине в сянката на преговорите за излизане на Великобритания от ЕС.
Част от темите ще бъдат тези. Те ще отнемат голяма част от времето и усилията на ЕС. Влязохме в сянката, която Брекзит хвърли не само върху нашето председателство и това на другите страни, а изобщо върху работата на ЕС. Исторически нямахме късмет.

По време на нашето председателство ще бъде и най-тежката фаза на преговорите. По моя преценка, тогава трябва да започне вече "спускането". Ако планът е през 2019 г. на евроизборите Великобритания да не участва и да бъде извадена, това означава, че най-тежките конфронтации, когато трябва да се излиза с конкретни решения, а всички те ще бъдат много мъчителни, ще са по време на нашите шест месеца.

Имаме възможност да наложим няколко теми, които са полезни за България и за региона и които не биха били на масата. Първото, което трябва да се има предвид по време на председателство е, че не е добре приоритет да е нещо, което е приоритет на ЕС, постоянно. Например, не е хубаво приоритет да бъдат бежанците. Не е добре темата да бъде нещо, което е общоевропейски перманентен проблем. Трябва да е нещо, от което се вижда акцент за нас и за региона.

Според мен една от тези възможности е увеличаване на газовата и енергийна обвързаност на нашия регион като европейска политика. Това влиза в европейските политики, в идеята за Европейския енергиен съюз и същевременно бе изтласкано на заден план заради Брекзит и проблема с бежанците.

Преди две години и половина беше нещо, за което Юнкер казваше: По успеха на това искам да съдите за успеха на моето председателство. Само че дойде кризата с бежанците. Случи се Брекзит и това отиде назад. Ние трябва да го извадим, да заговорим за този газов разпределителен център на територията на България, да обясним защо е добре не само за България, а и за Македония, Сърбия. Да се покаже загриженост за региона и да се чуе, че България има приоритет - добър за интеграцията, добър за ЕС, и добър за региона.

Така както Малта по време на своето председателство иска да се постигне договорки със Северна Африка за бъдещи репарации или връщане на бежанци. Безспорно е много добре за Малта. Но никой не може да каже, че това е само малтийски интерес. Безспорно е добре държавите от Северна Африка да бъдат обвързани със споразумения относно връщане на бежанци съответно срещу помощ.