За бъдещето на Европа с водораздела "Брекзит" разговаряме с евродепутата от Групата на европейската народна партия доц. Светослав Малинов, преподавател в катедра "Политология" на Софийския университет.

"Брекзит" се наложи като основна европейска тема и изтласка други важни въпроси. Освен по-малко пари за разпределяне от Европейския парламент, какво означава той?
Финансовият проблем ще остане много назад. Трябва да бъдем откровени най-вече с българските граждани. Всички българи трябва да знаят, че следващите две години могат да им се случат неприятни изненади, ако учат, работят, имат бизнес планове и дейност във Великобритания. Не че има някакъв пъклен план и някой е решил да използва всички европейски граждани в Обединеното кралство, а просто защото в момента започват да се договорят отношения. Никой не знае какъв ще бъде крайният резултат.

Аз, например смятам, че няма да се посегне на студентите, но Господ знае, ако имате семеен бюджет, който е ограничен, дали няма да влезете с една вноска и след три години да се окаже, че ще излезете с по-висока. Може да се каже за всички в заварено положение, но от 2019 г. ще бъде различно. Трябва всеки да следи.

Ще има изненади, ще има неочаквани разклонения на "Брекзит", които стигат много далеч. Например един немски център за развитие на електрически коли се изтегля и се връща в Германия. Оказва се, че той засяга няколко производители. Оказва се, че засяга и някакво научно звено, защото покрай колите винаги се прави и висока наука. Изведнъж се оказва, че заради "Брекзит" по тази дълга верига много хора биват принудени да променят плановете си и направо страдат. Това нещо може да се случи на много места в много различни посоки. Съветвам всички внимателно да следят преговорите и да търсят своя конкретен проблем.

От политическа гледна точка има ли шанс за обрат на Брекзит?
Сега се получава обрат в общественото мнение. Повечето хора започват да се разочароват от това, което се очертава като резултат. Една от най-лесните прогнози, които могат да бъдат направени за "Брекзит" е, че когато бъде постигната договореност, то тя със сигурност ще бъде по-лоша от това, което англичаните очакват. Дори преговорите да завършат с възможно най-добрата за Великобритания сделка, тази най-добра възможна сделка, ще бъде в пъти по-лоша от това, което се обещаваше по време на кампанията. Следователно разочарованието е сигурно.

Не случайно в момента антиевропейските политици внушават, че резултатът ще бъде плачевен. Заради злобата и отмъстителността на ЕС. Въпросът е кой ще носи вината. Така или иначе е твърде вероятно в края на процеса, разочарованието да доведе до някакво желание за промяна.

Два са пътищата. Единият, бих казал бруталният - втори референдум. В момента това изглежда много малко вероятно. Пак повтарям това е политически процес. Всеки месец може би ще променя ситуацията - не драстично, но ще я тласка към някакви други нива. Така че, има вероятност Тереза Мей, която между другото беше противник на напускането, нищо, че сега води преговорите за излизане, това често става в политиката, след две години Тереза Мей ще се появи с един списък. Текст, в който ще бъде резюмирано това, което е постигнато. Тогава тя може да каже, постигнахме най-доброто за Великобритания, но то не е достатъчно добро, искате ли, да го гласувате отново? Това е единият вариант.

Вторият вариант е направо да се каже - това, което постигнахме е лошо. За да осъществя и да подпиша този "Брекзит", искам отново вашето доверие. Тоест вместо референдум, да се отиде на втори избори. Между другото тогава идва края на мандата. На тези избори може да се появи кандидат за премиер, който да каже на британците, ако гласувате за мен, аз няма да подпиша договореното. Тоест гласувайки за мен, вие практически анулирате референдума. Възможно е и това. Това са две алтернативи, които британските колеги твърдят, че са възможни. Може да се стигне до този тип обрат. Директно да се адресират английските избиратели отново. Те гласуваха "за" "Брекзит" като намерение, идея, без конкретни измерения. В дебата за конкретните измерения, те бяха лъгани или подведени от политици, които сами се заблуждаваха. Има още нещо. То е извън кадър, но може да промени цялата динамика. Често пъти, когато има референдуми, се оказва, че хората са гласували за нещо друго, несвързано с темата на референдума. Това се изяснява малко по-късно. Като например със сигурност англичаните смятат, че са гласували за излизане или оставане на Великобритания в ЕС. Може другата година да се окаже, че те са гласували, без да знаят - да има или да няма Обединено кралство. Защото нещата отиват натам. Референдум за независимост в Шотландия, който даде позитивен отговор -"за" напускане на Обединеното кралство, е краят на Обединеното кралство. Това може да измести другите аргументи. Хората да си кажат - ние искахме това и това, но не сме искали разпад на UK, а точно това ще предстои. Това може да промени динамиката и трябва да се следи. Шотландските колеги в Европарламента категорично заявиха желанието си да участват на следващите европейски избори. Шотландия да има свой комисар. Техният първи министър Никола Стърджън заяви, че ще има референдум. След като ги наредите всички тези неща на едно място, изводът е, че никой не може да каже, че нещата са окончателни.

Още повече, че в лагера на тези, които искат да се направи още един опит да се задържи Великобритания, са хора като Тони Блеър и Джон Мейджър - наследникът на Тачър.

Сезирахте ЕК във връзка с монополните цени на горивата, какво очаквате?
Това, което стана е един изключителен успех за всички държави, които оттук нататък ще имат отношение с всеки, който претендира, че има монополно положение. В случая "Газпром" и газовият пазар. "Газпром" или Путин и Кремъл, тъй като това е много специфична симбиоза между политика и енергетика, не вярваше, че ЕС ще отстои своите права. Ще заплаши "Газпром" със санкции и глоби и ще го постави в ъгъла. Никой не го вярваше, но това е факт.

Две години ЕС старателно работеше върху алтернативни доставчици и източници на газ. Кризата, която се случи, от която най-много от европейските държави пострада България, постави въпросът директно. Кога ще бъде следващата такава криза? Кога Москва ще се опитва да изнудва директно? Отговорът беше: никога повече няма да може, ако ние си свършим работата.

Работата означаваше алтернативни доставки, планове за взаимно обвързване на региона, вътрешноевропейски газопроводи, които осигуряват достъп от Германия до България.

В този момент дойде и атаката срещу "Газпром" - да се откаже от господстващо положение, да пусне други доставчици до своята собственост.

Всичко това, когато беше гласувано, бе и е най-добрият вариант за България. Идеята за общо договаряне на цените е най-големият успех. Зад нас застават и другите държави. Видя се, че ЕС дава инструмент за защита. Най-грозното е, че ЕС дава, казва ни как да се защитаваме, но българското правителство, което за жалост се случи, че е служебно, българските политици не са в състояние в момента да използват този инструмент.

Ние се опитваме да изтласкаме нещата към бързи решения. Аз все пак съм оптимист, защото процедурата е налице.

Това, което трябва да се разбере е, че с приемане на тези нови правила се вижда какво е правено преди. Създава се прецедент, от който да се види черно на бяло, точно как България е била ощетена. В момента се появяват първите анализи колко пари са били отнети или колко пари сме могли да спестим на българските данъкоплатци. Суми, далеч надхвърлящи необходимите пари за повишаването на пенсиите. Ако има нещо отчайващо в ситуацията, която по принцип е много хубава за нас, е, че дори когато ни дават в ръцете инструментите, които някой ги е извоювал вместо нас, ние не сме в състояние да ги приложим. Надявам се, че това е заради политическата криза, която надяваме се скоро да приключи.