Днешният ЕС е сбъдната идея. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова се обърна към студентите от магистърска програма "Право на ЕС" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" по повод 10-годишния й юбилей.

Илияна Йотова е патрон на провеждащата се в Алма Матер тържествена международна конференция "България и ЕС 10 години и едно председателство - между предизвикателства и надежди".

Вицепрезиденът прогнозира, че частта на Лисабонския договор отнасяща се до темата сигурност, трябва да бъде променена. Като аргументът за това е, че 80% от европейските граждани очакват ЕС да направи повече за справяне с тероризма, безработицата, социалното неравенството, екологията.

Относно темата за бъдещето на Европа и Европейския проект, тя заяви, че не възприема петте варианта, които предложи председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Според нея никога един предпоставен модел не е давал добри резултати.

Йотова отбеляза, че наскоро ЕС чества 60 години от създаването си. В същото време в Рим имаше протестни шествия срещу европейския проект.

Сред откроените въпросите за бъдещото развитие на ЕС е дали бюрокрацията е изместила визионерството, както и дали закъсняха отговорите на лидерите на множеството кризи, сполетели съюза. Като участник в приемането на Лисабонския договор Йотова изтъкна, че тогава са вярвали, че с приемането му европейските институции няма да се променят дълго време.

"Кризите обаче връхлетяха много бързо, нямаше време да се развие Лисабонския договор, да се усъвършенства", коментира тя.

По думите й финансовата криза и публичната задлъжнялост са принудили еврозоната да се затвори в себе си. Тогава се наложило да бъдат мобилизирани нови финансови ресурси, за да се възстановят европейските икономики и била поставена под въпрос самата ЕК като институция.

Йотова изтъкна, че 2015 г. и кризата с бежанците налага необходимостта от общи решения и политики, а не еднолични действия на отделни държави. По думите й именно общата политика вдъхва доверие.

Тя изтъкна, че очакванията са по-големи относно действието на глобалната стратегия на ЕС за външната политика. Така всички са очаквали повечето видими мерки в областта на отбраната.

"Не са до там добри резултатите във външната политика", констатира вицепрезиденът. Пред студените по право тя постави въпроса дали институционализирането на два нови поста този на Председател на Европейския съвет и върховен представител за външната политика са получили достатъчно правомощия от Лисабонския договор.

Дали това не е довело до колизия и институционална криза, която по думите й ще има не до там добри резултати. Йотова открои въпроса за административната и институционалната реформа в ЕС.

По думите й ЕС не е могъл да наложи своята лидерска позиция във външната политика нито по отношение на Русия, нито на САЩ, нито Турция, Кипър. Така подписаното споразумение с Турция не действало в пълния си обем.

"Видимите резултати продължават да бъдат малко и не могат да разсеят страховете на хората. Реформа в системата на сигурността и убежищата, за съжаление много се проточи", коментира още Йотова.

По думите й борбата с тероризма, подкопаването на вътрешната ни стабилност ще продължава да бъде цел на терористите. Затова и това е най-мащабната политика и борба, която трябва да осъществи ЕС.

Йотова бе категорична, че тази борба не е само с терористичните групи, а започва от маргинализацията, бедността, мизерията.

Друг важен въпрос пред студентите от магистърската програма е, не е ли време да се промени самото устройство и начинът на функциониране на европейските институции.

Около 600 младежи са преминали практическото обучение в магистърската програма "Право на ЕС" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за 10-годишния период от нейното създаване.