3 514 застрахователни агенти ще бъдат потърсени от служители на НАП, за да обяснят защо не са декларирали доходи в размер на общо 14,6 млн. лв., съобщиха от Агенцията.

От там уточняват, че това са застрахователите, при които са установени най-големи несъответствия между данните за изплатени хонорари и декларираните от самите агенти доходи пред НАП.

Всички те са получавали комисионни или доходи по граждански договори със застрахователи на българския пазар.

В края на миналата година служители на НАП са проверили документите на 39 застрахователни компании, в които са намерени доказателства за платените суми на общо 65 967 агенти.

След проверка, направена в края на 2009 г. стана ясно, че голяма част от застрахователните агенти не са декларирали доходите си пред НАП.

Инспекторите на приходната агенция са проверили документите на всички застрахователни компании и са намерили доказателства за платените суми.

200 от агентите, които са скрили най-високи суми, са били уведомени за това по телефона, през декември миналата година.

В момента на застрахователния пазар у нас оперират 37 компании за общо застраховане и животозастраховане. За тях като застрахователни агенти работят общо 66 000 души.

От Приходната агенция припомнят, че в края на 2009 г. изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов даде възможност на застрахователните агенти да декларират всички свои доходи за последните 5 години.

До края на миналата година само 120 застрахователи са използвали тази възможност и са платили данъците си с лихвите. На тях е наложена минимална глоба.

От днес на всички останали застрахователни агенти, които не са спазили данъчните правила, ще бъдат налагани максималните санкции за укриване на доходи - 500 лв. за неподадена първа данъчна декларация и 1000 лв. за всяка следваща. Така санкцията за некоректните застрахователи може да достигне до 4500 лв.

Освен това те ще бъдат задължени да платят всички укрити данъци, заедно с лихвите.

Ако не последва плащане, сумите ще бъдат събирани принудително, включително с налагане на запор върху заплати, банкови сметки или друго движимо имущество, отбелязват още от НАП.