Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага пакет от мерки относно Бюджет 2026.
От пресцентъра на асоциацията посочват, че на прага на въвеждането на еврото и в условията на липса на обществен дебат относно бюджетния цикъл за 2026 г. в България се проявяват признаци на политическа нестабилност и нарастващи макроикономически рискове.
От АИКБ предлагат няколко мерки и политики за Бюджет 2026, за да се избегне хаосът от политическа нестабилност и рисковете от фискална криза и процедура по свръхдефицит. Стремежът е към фиксиране на ясна тенденция за публичните финанси: спад на дефицита под 3% още през 2026 г., ограничаване на растежа на държавния дълг и ускоряване на инвестициите - особено тези с висока добавена стойност и европейско съфинансиране.
Бизнесът предупреждава, че ако държавният бюджет продължава да финансира трайно растящи текущи разходи с дефицит и дълг, без реформи и дисциплина, то крахът на публичните финанси е неизбежен.
В базовия макроикономически сценарий за 2026 г. АИКБ очаква умереният ръст на външното потребление и по-доброто усвояване на европейските средства да подкрепят реален икономически растеж от 2,5 до 3%, с фокус върху инвестициите и износа, при инфлация 3-4% и безработица 4,0-4,5%. За да бъдат елиминирани вторичните инфлационни ефекти, в документът се настоява за замразяване на бюджетните заплати и минималната работна заплата.
Фискалната цел на Бюджет 2026 трябва да бъде бюджетен дефицит по-нисък или равен на 2,9%, с ясна цел за консолидация и постигане на стойност на бюджетния дефицит под 2 % през 2027 г. АИКБ смята, че консолидацията на бюджетния дефицит минава през недопускане на ръст на общия фонд "Работна заплата" в публичната администрация (с възможност за вътрешно преразпределение и обвързване с резултати), таргетирани социални плащания, приоритизиране на капиталовите разходи и повишаване на приходите чрез по-висока събираемост, без увеличение на данъчно-осигурителните ставки.
Също така се препоръчва поддържане на достатъчен ликвиден буфер във фискалния резерв за финансиране на временни дисбаланси в публичните финанси.
АИКБ настоява да не се променя данъчната система, защото тя е ефективна, балансирана, конкурентна и неутрална. Според бизнеса повишаването на данъчно-осигурителни ставки не гарантира повече приходи, а ще свие разполагаемия доход и инвестициите, ще забави растежа и в крайна сметка - самите бюджетни приходи.
Сред препоръките е и да се ускори работата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и кохезионните програми, финансирани от ЕС, като основен източник на публични инвестиции и мултипликатор на частни вложения.
От Асоциацията са на мнение, че публичните предприятия трябва да са по-ефективни и да осигуряват предсказуем паричен поток към бюджета, без това да ги лишава от финансови средства за модернизация. Затова препоръчва въвеждането на стандарта на ОИСР за добро корпоративно управление в държавните предприятия като професионални и независими бордове, конкурсен подбор, подкрепен с договори за резултати, публикуване на тримесечни отчети, така че пазарът и обществото да виждат реалната ефективност на публичните предприятия.
За да се избегне фискална криза, АИКБ настоява за строга фискална дисциплина през 2026 г. За постигането на това са необходими спешни структурни реформи. Фокусът трябва да е върху ефективността на бюджетните разходи, приоритизиране на реформи, които намаляват ненужните харчове и подкрепят икономическия растеж, а не просто механичното съкращаване на разходи.
Важна стъпка към фискална стабилност е въвеждането на задължителни годишни прегледи на разходите по функции и АИКБ препоръчва ежегодно всяко министерство и ведомство да представя план за икономии от поне 5% от текущите разходи за издръжка.
Основен проблем на разходите за възнаграждения в публичния сектор е автоматичната връзка между заплатите в някои бюджетни структури и средната работна заплата в страната. Тези формули водят до инерционен ръст, несвързан с продуктивност или бюджетен капацитет. Тази връзка е необходимо да се премахне и да се премине към заплащане за постигнати резултати с диференцирани скали и измерими показатели. Целта пред Бюджет 2026 трябва да бъде общият фонд "Работна заплата" в публичната администрация да не нараства спрямо 2025 г. в номинално изражение, като според резултатите се допуска вътрешно преразпределение на средства между отделните администрации.
АИКБ отново предлага държавните служители да започнат да заплащат осигуровки за сметка на служителя при запазване на размера на получаваното нетно възнаграждение, а тримесечните и шестмесечните практики на допълнително материално стимулиране на служителите да бъдат премахнати и заменени от годишен бонус за постигнати резултати и изпълнени цели. Максималната стойност на разходите за издръжка през 2026 г. трябва да остане ограничена до номиналния й размер за 2025 г.
В сектора на сигурността е необходима сериозна оптимизация на разходите, подчертава Асоциацията на индустриалния капитал в България. Според нея спешната реформа на системата включва поетапно освобождаване на заетите пенсионери, а първа категория труд да се запази само за служители в МВР на терен, като целият административен персонал да премине към трета категория персонал. Дигитализацията на процесите ще повиши оперативността и контрола.
Също така предлага бюджетът на съдебната власт, включително и прокуратура, за 2026 г. да остане на номиналното ниво от 2025 г. Механично допълнително финансиране да не се допуска, а само след реализирани реформи и постигнати резултати по публични индикатори.
В пенсионната система АИКБ предлага премахването на категория "минимална пенсия", а размерът на пенсиите да се определя изцяло според осигурителен принос на лицата. За пенсионерите, получаващи доходи под линията на бедност, трябва да се предвиди целева социална помощ след доходен и имуществен тест. Според асоциацията това щяло да възстанови справедливостта на пенсионната система и да ограничи ръста на пенсионните разходи, без да оставя уязвимите пенсионери без подкрепа. Също така предлага осъвременяване на пенсиите на 1 юли 2026 г. да се извърши само с натрупаната инфлацията.
Бизнесът настоява минималната работна заплата да остане непроменена през 2026 г., докато не се приеме обективен механизъм, съобразен с европейската директива и препоръчва запазване на размера на максималния осигурителен доход.
Първите два дни болничен за сметка на работодателя трябва да преминават изцяло към НОИ. Задължителните "класове за прослужено време" в частния сектор да се премахват и да останат като възможност за вътрешнофирмена политика. Да се премахне "отпускът за отпуск", като не се начислява платен годишен отпуск за периодите на майчинство, предлага още АИКБ.
Друго, което предлага бизнесът, е задължителна матура по математика, като според асоциацията това щяло да повиши качеството на средното образование. АИКБ предлага план-приемът във висшите училища да се съкрати и преструктурира според потребностите на икономиката и обществото, като се запази размерът на финансирането на висшето образование, а икономисаните финансови средства да бъдат насочени към повишаване на качеството на обучението на студентите. Промяната на принципа "парите следват ученика/студента" на "парите следват резултата" с целеви стипендии и дуално обучение ще подобри качеството на обучението и съответствието с нуждите на пазара на труда, подчертава бизнесът.
В здравеопазването АИКБ посочва, че трябва структурна реформа, включваща преструктуриране на разходите към повече превенция и скрининг на заболяванията за сметка на болничната помощ и лекарствата, а пълната дигитализация с е-досиета, е-рецепти и единен пациентски идентификатор ще премахне хартиения хаос в системата. Новата Национална здравна карта и заплащането по дейност и качество с контрол върху свръххоспитализациите ще донесат допълнителни спестявания в здравната система.
На местно ниво определянето на размера на таксата за битови отпадъци спешно трябва премине към въвеждане на принципа "замърсителят плаща" - определяне на таксата в зависимост от реалното количество на отпадъците, а не по данъчна оценка на имотите. Това ще стимулира рециклирането и ще намали разходите за депониране на отпадъци.
Според бизнеса в Бюджет 2026 трябвало да се предвидят средства за финансиране на автоматичен механизъм за компенсиране на небитовите потребители при значителен ръст на цените на електроенергията над средноевропейските цени.
С цел намаляване на административната тежест за бизнеса АИБ предлага едногодишно отлагане на корпоративното отчитане за устойчивост (CSRD) и на задължението за подаване на стандартния одитен файл (SAF-T) с цел плавно въвеждане без значителни софтуерните интеграции и шокови разходи за МСП.
USD
CHF
EUR
GBP
