Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпрати до управляващите своите препоръки във връзка с изготвянето на бюджета за 2027 г. Целта е да се подобри бизнес средата и да се осигури растеж за българската икономика.
Според асоциацията страната ни има нужда от реформи и възстановяване на фискалната нормалност. АИКБ предлага средносрочната бюджетна политика за периода 2027-2029 г. да бъде подчинена на ясна и последователна цел: дефицит до 2 на сто от БВП през 2027 г., до 1 на сто през 2028 г. и балансиран бюджет през 2029 г.
В своята позиция организацията настоява макроикономическата рамка на Бюджет 2027 да бъде изготвена при по-висока степен на консерватизъм. В период на значителна външна несигурност, бюджетът не трябва да се строи върху най-благоприятния възможен сценарий за растеж, инфлация и събираемост, смятат от АИКБ. Асоциацията предлага приходната рамка да се базира на консервативни допускания за растеж и инфлация и да не включва фискални ефекти от административни мерки, които нямат доказан ефект.
Организацията е против вдигането на данъците. Според АИКБ нашата данъчна система е едно от конкурентните предимства на икономиката ни. Бюджет 2027 не трябва да търси решение проблема с дефицита чрез повишаване на данъчни ставки, осигурителни вноски или чрез въвеждане на нови общи тежести върху труда и капитала.
Асоциацията иска да види реформа в начина, по който държавата планира, разпределя и оценява разходите си. От там допълват, че Бюджет 2027 трябва да постави началото на реално програмно и резултатно-ориентирано бюджетиране.
Друга препоръка на АИКБ е премахването на автоматичните механизми за индексиране на възнагражденията в публичния сектор, свързани с минималната или средната работна заплата. Политиката по доходите в публичния сектор трябва да отчита сложността и отговорността на труда, работния процес, резултатите от дейността, кадровата политика и фискалните възможности, но не може и не трябва да бъде поставена на автопилот.
Асоциацията вижда пенсионната система като дългосрочен и съществен риск за публичните финанси. Според АИКБ пенсията трябва да се определя единствено според осигурителния принос, докато социалното подпомагане трябва да бъде следствие от реална необходимост и дефицити в доходи.
По отношение на минималната работна заплата от организацията оценява изработването на нов механизъм за нейното определяне. Одобреният от Министерския съвет проект предвижда ежегодният размер на МРЗ да се определя след преговори между социалните партньори при отчитане на покупателната способност, равнището и динамиката на работните заплати и производителността на труда. АИКБ счита този подход за по-балансиран в сравнение с досегашната формула.
Организацията счита, че бюджетът на НЗОК за 2027 г. трябва да постави по-силен акцент върху профилактиката, превенцията, ранната диагностика и извънболничната помощ, като едновременно с това се засилят електронният контрол, проследимостта на лекарствените разходи и оценката на резултата от медицинските дейности. От там добавят, че е нужна реформа, така че парите да следват реалната потребност от медицинска помощ, а не исторически изградената мрежа от разходни центрове за усвояване на публичен ресурс.
По отношение на капиталовите разходи, АИКБ отбелязва, че определянето на приоритетите на капиталовата програма следва да бъдат отчетени националните приоритети и съобразени стратегическите направления за развитие на Европейския съюз. Според организацията капиталовите разходи в Бюджет 2027 следва да бъдат насочени към проекти, които едновременно отговарят на тези европейски приоритети и повишават производителността и конкурентоспособността на българската икономика.
Асоциацията отбелязва, че недостигът на човешки ресурс остава едно от най-сериозните ограничения пред предприятията. България практически не разполага със свободен трудов резерв, а демографската тенденция показва, че проблемът ще се задълбочава. АИКБ предлага ресурсът за образование и обучение да се насочва според резултатите и търсенето на пазара на труда.
АИКБ посочва, че страната ни все още има сравнително нисък държавен дълг. Организацията предупреждава, че има сериозен риск дългът да достигне 35,5% от БВП през 2027 г., ако не се вземат мерки. При продължителни дефицити, траекторията на нарастващ дълг естествено води и до все по-високи лихвени разходи както поради по-голямата олихвяема база, така и поради по-високи лихви, претендирани от заемодателите.
Според АИКБ България няма проблеми с бюджетни дефицити поради свиваща се икономика или защото данъчната система не генерира достатъчни приходи. България има фискален проблем, защото през последните години са поети твърде много постоянни разходни ангажименти, без те да бъдат съпроводени със структурни реформи, по-висока ефективност, по-добра бизнес среда и увеличение на производителността. Изходът не е всяка нереформирана система да поиска още ресурс, а накрая сметката да бъде прехвърлена към работещите, предприемачите и бъдещите поколения чрез по-висока тежест и повече дълг. Изходът е да бъде променен начинът, по който държавата разходва съществуващия ресурс, допълват от асоциацията.
USD
CHF
GBP
