При влагане на парите от Сребърния фонд в държавни ценни книжа, България ще остане с най-малкия фискален резерв в Европа.

За това предупредиха водещи икономисти по време на дискусия за предлаганите от управляващите промени в резервния фонд, съобщава БНР.

Аргументите на държавата да разреши парите на Сребърния фонд да се инвестират в български ценни книжа и в акции на български дружества, търгувани на борсата, е постигане на по-висока доходност при минимален риск, обясни заместник-финансовият министър Боряна Пенчева.

Въпреки че има положителна номинална доходност, около 42 милиона лева на година се загубват заради инфлационната обезценка, подчерта тя.

Контрааргументите на икономиста Георги Ангелов от "Отворено общество" са, че парите от Сребърния фонд са половината от фискалния резерв и изваждането им от там ще срине рейтинга на страната.

„С 50-100 милиона да хвърлим от Сребърния фонд на борсата нищо няма да се промени, ако изгоним 300 милиона инвеститори, които си тръгнат. 3 милиарда облигации, евробондове, които през януари трябва да платим, не можем да ги платим с наши ДЦК, които стоят във фискалния резерв. Трябва да имаме ликвидни пари в евро. Всички еврофондове се финансират от фискалния резерв, след това ни ги възстановява комисията, след половин година", посочи Ангелов.

Бившият министър на икономиката Николай Василев видя още по-черен сценарий - като този в Гърция и стопените пари на гръцките пенсионери.
„Държавната пенсионна система очевидно дългосрочно ще им намали значително пенсиите, дай Боже изобщо да има пенсии", изтъкна Василев.

Авторът на сегашния Закон за Сребърния фонд Лидия Шулева обясни, че ако досега парите са управлявани по предлаганата схема от финансовото министерство, загубите са щели да бъдат катастрофални.

„Нямаше да говорим за отрицателна доходност от 2%, а щяхме да говорим за загуба на основна стойност от 80%", отбеляза Шулева.