Пандемията от коронавирус е предизвикала спешна промяна в бюджетните приоритети и увеличаване на публичните разходи в повечето държави по света. Това показва международното сравнително изследване "Бюджетни разходи за борба с КОВИД: пропуски в отчетността".
На глобално ниво антикризисните пакети, обявени до края на миналата година, надхвърлят 14 трилиона щатски долара.
Глобалната карта на отчетността сочи, че над 2/3 от правителствата не управляват своите антикризисни бюджетни пакети според международните стандарти за отчетност на публичните финанси. Освен това почти 2/3 не са прилагали открити и прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки.
Почти половината от правителствата пък са въвели фискални мерки за подкрепа без законодателните органи да участват в дискусия и одобрение на разходите, а едва около ¼ от националните одитни институции са публикували ускорени одиторски доклади до края на 2020 г.
Картата е съставена на базата на извънредно изследване, което се провежда заедно с редовното изследване "Отворен бюджет 2021", като са покрити всички 120 страни, участващи в индекса. В тези страни са оценени над 400 пакета от антикризисни бюджетни мерки, стартирани между март и септември миналата година. Бързата оценка включва 26 индикатора, покриващи четири области - данни и прозрачност, гражданско участие, надзор и отчетност.
Данните показват, че в нито една от анализираните страни не е постигната "значителна" степен на отчетност, а едва в 4 тя може да се определи като "достатъчна". България, заедно с още 28 страни, от които 9 в Европа, попада в третата група - на страните, осигуряващи "частична" отчетност.
Страната ни се представя добре по отношение на предоставянето на информация за насочването на антикризисните мерки, техния размер и потенциални бенефициенти на етапа на планирането и одобряването им. Добра практика е и въведеното изискване за месечна отчетност на разходите, пряко свързани с борбата с коронавируса, както и редовното публикуване на данни за изпълнение на основните мерки.
Същевременно осигуряването на средства за различни мерки с решение на изпълнителната власт без одобрение на Народното събрание, както и липсата на установен инструмент за включване на парламента в надзора по изпълнение на мерките ограничават отчетността. Не е предвиден и процес на гражданско участие в процеса на промяна в бюджетните приоритети в кризата - слабост, отчитана и в редовните индекси "Отворен бюджет".
Посочва се, че прозрачността може да се подобри и с прилагане на централизирано публикуване на отчетна информация за изпълнение на разходите на единен портал, която към момента се предоставя на собствените интернет страници на всяко отделно министерство или ведомство.