Пандемията от коронавирус е предизвикала спешна промяна в бюджетните приоритети и увеличаване на публичните разходи в повечето държави по света. Това показва международното сравнително изследване "Бюджетни разходи за борба с КОВИД: пропуски в отчетността".
На глобално ниво антикризисните пакети, обявени до края на миналата година, надхвърлят 14 трилиона щатски долара.
Глобалната карта на отчетността сочи, че над 2/3 от правителствата не управляват своите антикризисни бюджетни пакети според международните стандарти за отчетност на публичните финанси. Освен това почти 2/3 не са прилагали открити и прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки.
Почти половината от правителствата пък са въвели фискални мерки за подкрепа без законодателните органи да участват в дискусия и одобрение на разходите, а едва около ¼ от националните одитни институции са публикували ускорени одиторски доклади до края на 2020 г.
Картата е съставена на базата на извънредно изследване, което се провежда заедно с редовното изследване "Отворен бюджет 2021", като са покрити всички 120 страни, участващи в индекса. В тези страни са оценени над 400 пакета от антикризисни бюджетни мерки, стартирани между март и септември миналата година. Бързата оценка включва 26 индикатора, покриващи четири области - данни и прозрачност, гражданско участие, надзор и отчетност.
Данните показват, че в нито една от анализираните страни не е постигната "значителна" степен на отчетност, а едва в 4 тя може да се определи като "достатъчна". България, заедно с още 28 страни, от които 9 в Европа, попада в третата група - на страните, осигуряващи "частична" отчетност.
Страната ни се представя добре по отношение на предоставянето на информация за насочването на антикризисните мерки, техния размер и потенциални бенефициенти на етапа на планирането и одобряването им. Добра практика е и въведеното изискване за месечна отчетност на разходите, пряко свързани с борбата с коронавируса, както и редовното публикуване на данни за изпълнение на основните мерки.
Същевременно осигуряването на средства за различни мерки с решение на изпълнителната власт без одобрение на Народното събрание, както и липсата на установен инструмент за включване на парламента в надзора по изпълнение на мерките ограничават отчетността. Не е предвиден и процес на гражданско участие в процеса на промяна в бюджетните приоритети в кризата - слабост, отчитана и в редовните индекси "Отворен бюджет".
Посочва се, че прозрачността може да се подобри и с прилагане на централизирано публикуване на отчетна информация за изпълнение на разходите на единен портал, която към момента се предоставя на собствените интернет страници на всяко отделно министерство или ведомство.
USD
CHF
EUR
GBP