Българската банкова система е в най-добрата си позиция от 10 години насам. Кредитирането има потенциал да расте, но далеч от опасните нива преди финансовата криза. Лихвите няма да тръгнат нагоре поне през 2018 година, обобщи председателят на УС на Асоциацията на банките в България (АББ) Петър Андронов в рамките на годишната конференция "Банките и бизнесът".

"По думите на Марио Драги, ако инфлацията не мине устойчиво целевите 2%, лихвите няма да бъдат вдигнати през следващата година", коментира Андронов. Това от своя страна ще ги задържи и у нас на рекордно ниските нива, достигнати през последната година.

"Лихвите наистина са на най-ниското си равнище от повече от 10 години, но Федералният резерв и Централната банка на Великобритания направиха стъпка към повишаването им. Това неизбежно ще се случи и при нас след време", смята главният изпълнителен директор на "Пощенска банка" Петя Димитрова. Тя е убедена, че в по-дългосрочен план тенденцията ще е към повишаване на лихвите.

"Капиталът на банките е толкова голям, че може още години да осигуряват растеж на кредитирането", твърди Андронов, визирайки натрупания от финансовите институции резерв, свързан с изискванията за нивото на капиталова адекватност. Според експерта ликвидността дори вече е проблем за банките.

Андронов посочи, че реалният темп на растеж на отпусканите заеми е по-голям от отчетения, но посочените резултати са по-ниски, заради размера на портфейлите от необслужвани кредити. Той допълни, че реалният ръст достига 5% без посочените корекции, като корпоративното кредитиране достига размер от 31 милиарда лева.

Имотният сектор показа сериозни признаци на съживяване и на значителен подем през последните месеци, стимулиран от ръст при новото строителство и растеж на теглените заеми в сегмента, свързани с ниските нива на лихвите.

"Развитието наистина е интензивно, но данните към септември за строителството и за имотния сектор показват първи нотки на песимизъм в сравнение с предходните 3 години", сочи Андронов и допълни, че все пак подобен консерватизъм е положителен и би предотвратил развитието на сценарий, подобен от този през 2008 година.

Според Петя Димитрова по-голяма предпазливост има не само от страна на бизнеса, но и от страна на финансовите институции. "И банките са далеч по-консервативни при отпускането на такива заеми. Това помага да не се случва същото нещо, пред което бяхме изправени преди", допълни тя.

Експертите са на мнение, че основните предизвикателства, пред които са изправени банките в момента, са две. Едното е свързано с въвеждането на нови регулации за сектора от началото на 2018 година.

Пример за тях е новият международен счетоводен стандарт IFRS9, който въвежда допълнителни изисквания за провизиране и кредитиране, както и по-строгите мерки на Европейския съюз за защита на личните данните.

Според Левон Хампарцумян второто предизвикателство пред сектора остават т.нар. "лоши кредити". "В идващите добри години трябва да изчистим кредитните си портфейли, за да сме подготвени за евентуална нова криза сред Х на брой години", смята той.

Петър Андронов отчита, че необслужваните заеми в последните тримесечия намаляват прогресивно, като очакванията му са скоро двуцифреният дял на "лошите" заеми да стане едноцифрен. "Всички - и бизнеса, и банките чистят необслужвани заеми и номерът е да се справим с тях до следващата криза", обясни той.