БНБ е предприела мерки срещу 5 банки за нарушаване на надзорната рамка

Видимото спокойствие и стабилност на банковата система не означава, че в нея няма проблеми и предизвикателства, които изискват постоянни усилия от банките и банковия надзор за тяхното решаване. В това отношение в българския банков сектор не се случва нищо по-различно от онова, което става в банковите системи на повечето държави от ЕС.

У нас обаче стабилността на банковата система и решаването на проблемите, които по една или друга причина възникват в нея, са изправени пред един много голям риск и той се нарича политическо безхаберие. В смисъл, че българските политици винаги са били склонни да жертват стабилността на банковия сектор в името на своите тяснопартийни интереси. Докато в другите европейски държави, когато в банковата система възникне проблем политиците се обединяват за неговото решаване - без значение дали са управляващи или опозиция. В най-лошия случай опозицията поне не пречи за решаването му. У нас тези уроци така и не са научени.

За трескавата дейност на банковия надзор по идентифицирането и решаването на предизвикателствата, свързани с рисковете пред банковата стабилност, може да се съди по отчета на БНБ за дейността й през 2018-а. Тя изглежда изключително активна поради няколко насложили се едно върху друго извънредни обстоятелства.

Първото е въвеждането от 2018-а на правилата на Международен стандарт за финансова отчетност N9, които налагат изцяло нов много по-консервативен подход за формиране на провизиите (обезценките) по предоставените кредити. Заради въвеждането на тези правила някои банки бяха принудени да направят отбиви от капиталите си, вариращи от няколко милиона лева до няколко десетки милиона лева.

Второто важно обстоятелство е подготовката за прегледа на качеството на активите, което е свързано с подробен преглед на правилата, политиките и практиките на банките за отпускане на кредити и за отчитане на различните видове рискове.

И на трето, но съвсем не на последно място, идва изпълнението на многобройните нови правила на Европейския банков орган в областта на различните видове рискове, което трябваше да започне през 2018-а или поне подготовката за въвеждането на тези правила да стартира от 2018 година.

Изпълнението на всички тези ангажименти предполагаше огромна контролна дейност от страна на БНБ, която трябваше да бъде комбинирана с текущата надзорна дейност и с проверката по вече наложените надзорни мерки и отправени препоръки.

В годишния отчет на Централната банка са посочени проблемите, констатирани по при извършването на тази надзорна дейност през 2018-а. Например от него става ясно, че БНБ е извършила цялостен преглед на плановете за преструктуриране и възстановяване на кредитни институции, като в част от тях е констатирала проблеми и ги е върнала на съответните банки за преработка, при която в тези планове да бъдат заложени по-реалистични цели и финансови инструменти, с които тези планове при необходимост да бъдат изпълнявани. Това е важен момент от надзорната дейност, защото в зависимост от резултатите на прегледа на качеството на активите не е изключено на някои банки (не само от групата на шестте кредитни институции подложени на прегледа), да им се наложи да изпълняват такива планове за възстановяване и преструктуриране. И те трябва да носят резултати, които са едновременно и ефективни и бързи.

В годишния доклад се отделя специално внимание на направените през 2018-а от надзора инспекции на място. Според БНБ важен елемент в тези проверки е било проследяването на степента на изпълнение на надзорните мерки, наложени при предишни инспекции, и на препоръки, отправени по време на прегледа на качеството на активите. Като резултат е било констатирано подобрение в управлението и механизмите за контрол върху кредитния риск, които при предишни инспекции са били оценени негативно и/или с установени слабости и нарушения. В резултат от изпълнението на някои препоръки е отчетено подобрение в системите за вътрешно управление на рисковете.

Констатирани са обаче и доста проблеми, които за съжаление от доста време съпътстват дейността на немалко банки у нас.
"Ангажираността на ръководството на някои банки в управлението на кредитния риск още е недостатъчна, което намира израз в цялостно или частично неизпълнение на препоръки за преодоляване на повтарящи се слабости в класификацията и отчитането на кредитни експозиции, признаването и отразяването на приемливи обезпечения за целите на провизирането, претеглянето на експозициите за кредитен риск и коректното им докладване в съответните отчети. Запазва се необходимостта някои банки да подобрят цялостния си подход към процеса на вътрешен анализ на рисковете и адекватността на капитала. Неизпълнени в цялост остават надзорни предписания, според които следва да се разработи и приеме методология за изготвяне на документацията за вътрешен анализ на адекватността на капитала (ВААК) и на подходите за вътрешна оценка на устойчивостта в условията на стрес.
Продължава да е актуално изискването в системите за управление и оценка на вътрешноприсъщите рискове да се включат всички значими рискове с оглед на адекватното им отражение в капиталовата адекватност и капиталовото планиране, като процесът следва да се извършва на консолидирана основа за институциите, за които това е приложимо. Нарушенията са свързани със занижена оценка на кредитния риск, кредитни концентрации и рисково претеглени активи, както и пропуски в отчетността за капиталовата адекватност и в процеса на ВААК", пише в годишния отчет на БНБ за 2018-а.

От него става ясно, че отправените към банките препоръки в надзорните доклади са насочени към необходимостта да се подобри качеството на анализите за кредитоспособност на клиентите и за причините за промени в условията по кредитните сделки. Изготвени са били предписания към отделни банки за подобряване на ефективността на различни комитети, подпомагащи дейността на ръководните органи с контролни функции, както и на звената за вътрешен одит.

"На основание на констатациите и на проверките с решения на УС на БНБ бяха приложени надзорни мерки спрямо пет банки за нарушения на регулаторната надзорна рамка", пише в годишния отчет.

Разбира се имената на санкционираните кредитни институции не са посочени и това в реда на нещата. Всяко едно подобно обявяване, докато проблема е в състояние да бъде решен, по-скоро може да навреди отколкото да помогне.

Тревожното в случая, независимо от всички преживени през годините трусове, е че явно все още има банки, при които апетитът за поемане на значителни рискове замъглява здравия разум и по този начин застрашава сигурността на парите на вложителите. Не бива да се заблуждаваме, че този проблем може да бъде напълно изкоренен. Задачата на надзора е да го сведе до нива, които са опасни единствено за мениджърите и собствениците на банките нарушители, а не за вложителите или още по-лошо - за стабилността на сектора като цяло.