Бюджет 2014 прави прекалено плахи стъпки към подобряване на икономическата и социална ситуация в страната, а основните проблеми са загърбени, не са атакувани целенасочено и не се търси тяхното решение. Това заяви председателят на Института за икономически изследвания към БАН проф. Митко Димитров на специална пресконференция в БТА.

Проф. Димитров, проф. Гарабед Минасян, проф. Йордан Христосков и проф. Стефан Иванов коментираха проекта за държавен бюджет на новото правителство, поставяйки под сериозно съмнение етикетите за бюджет, който да бъде различен и да представлява „ново начало" на родната икономика.

„В Бюджет 2014 има подобрение, ако го сравняваме с предишните, обърнато е внимание на дълго неглижирани социални въпроси, има и белези за намаление на разходите в администрацията, но основните проблеми, за съжаление, остават", отчете проф. Димитров.

Той бе категоричен, че дори афишираната като много амбициозна приходна част на новия бюджет всъщност не представлява нищо ново и явно и това правителство няма намерение да направи достатъчно усилия, за да събере средствата, които може. Липсват нови политики по отношение на укриването на ДДС и проблемите в митниците, откъдето според различни експертни оценки има възможност за между 2 и 3 млрд. лв. несъбрани средства.

Липсват и намерения за истинска реформа в сектори, които са свръхфинансирани. Остава проблемът с качеството на услугите, които се предлагат в образование, здравеопазване, полиция и други, които задължително трябва да бъдат преструктурирани и да не представляват „бездънни каци", категоричен бе Димитров.

„Без хъс" нарече своето изложение за държавния бюджет проф. Минасян. Според него предложеният проект изглежда беззъб и не се чувства амбиция за истински интензивни усилия за качествена промяна. Не са материализирани предварителните уверения на премиера Орешарски и финансовия министър Петър Чобанов, смята икономистът.
„Мислиш го - гениално, хванеш писалката - все още бива, напишеш го - посредствено", обобщи Минасян.

Според него широко разтръбяваната недосъбираемост на приходите се подобрява символично в новия бюджет; намаляването на социалното разслояване се изоставя за бъдещето; остават неясни аргументацията и основанията за очаквания растеж.

Новият бюджет има социални акценти, но в никакъв случай не е социален, категоричен бе и проф. Христосков. В него за заложени компенсиращи мерки, но не и различни политики. Компенсира се онова, което беше забавено в последните години, а увеличените обезщетения за малки деца, индексацията на пенсиите и други помощи само се връщат на старите си нива, но няма реален ръст от 2009 година.

„По-голяма част от средствата, които ще получат определени групи, няма да помогнат по линия на потреблението на хората и да доведат до растеж. Тези компенсации ще се използват за покриване на стари борчове, на дълго отлагани покупки и не са доходи, които ще доведат до по-достоен живот и оживление на икономиката", категоричен бе Христосков.

Той подчерта, че е крайно време да се разкрие размера на укритите осигурителни вноски, като дори установените от НАП не се събират. „Нямаме официално число, колко са просрочените задължения, чуват се най-различни суми от 500 000 млн. лв. до 1, 5 млрд. лв. Никъде няма официална информация", посочи той и се обяви за въвеждане на наказателна отговорност за укриване на осигурителни вноски в големи размери.

Парадокс обаче нарече Христосков това, че предишните управляващи не са приели подобна мярка, а сега я предлагат в ролята на опозиция.
Според него министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов е много голям специалист и има воля и характер да се справи с необходимите реформи, но е блокиран, като за пример даде постигнатото в армията, което сега се отменя по отношение на ранното пенсиониране.

„Добрите новини в този бюджет са твърде малко, а действията в обратна посока присъстват и не виждам как 2014 година ще бъде по-добра както от фискална, така и от социална гледна точка", обобщи той.

Проф. Стефан Иванов се изказа в почти същия тон за Бюджет 2014, като според него голям проблем е продължаваща централизация. Той отправи тежки критики и към бюджетите, предлагани от Института за пазарна икономика. „Най-хубавото в тях е, че никой не ги изпълнява, защото това би означавало да затворим държавата", обобщи мнението си Иванов, отричайки неолибералната доктрина, защитавана от ИПИ.