Реалният брой на фискалните устройства, за които се налагат промени във връзка с промените, наложени от наредба Н-18, са около 170 хиляди. Това съобщиха от Националната агенция по приходите на специална пресконференция, посветена на предизвикалата силна обществена реакция Наредба.
Впрочем от приходната администрация казаха, че това ще е последният път, когато се занимават с касовите апарати, но тази новина бе съобщена между другото. Основното внимание бе съсредоточено върху ефектите от наредбата.
"Проучването на НАП показва, че между 50 и 75% от всички регистрирани по ДДС компании в България ползват не само касови устройства, но и софтуер, който ги управлява. Ако до момента 31 хиляди фискални устройства вече работят, допускайки че 75% от търговците използват софтуер, то в общи линии над 70% от касите, които не използват софтуер, вече са изпълнили новото изискване. С други думи, за компаниите, които не използват софтуер за управление на касите си, срокът 31 март в наредбата изглежда напълно изпълним", заяви началникът на пресслужбата на НАП Росен Бъчваров.
От приходната агенция обаче са установили, че за компаниите, които използват Софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО), изпълнението на изискванията на Наредбата е свързано с ред затруднения както за разработчиците на самия софтуер, така и за компаниите, които трябва да го въведат.
"Поели сме ангажимент да докладваме на министър Владислав Горанов окончателната си оценка за нивото на готовност по прилагането на наредба Н-18 най-късно в петък следващата седмица. Очакваме въз основа на тези данни министърът да прецени дали има основание за промяна на сроковете в наредбата", заяви Бъчваров.
Защо според НАП се налага приемането на Наредба Н-18?
От търговията с деветте групи стоки и услуги, които са определени като кешово рискови за фиска, хазната губи около 330 млн. лв. всяка година. Това означава, че има над един милиард лева укрит оборот, от който 330 млн. лв. данъци и осигурителни вноски не са влезли в хазната.
От избягване на данъци от страна на електронните търговци хазната губи всяка година 166 млн. лева. Тези изчисления на НАП показват, че от деветте рискови стоки и услуги плюс данъчните магазини хазната губи около половин милиард лева годишно.
Установените загуби са причината Министерството на финансите да инициира законови промени и да предприеме организационни мерки. Наредба Н-18 предвижда всяка една касова бележка да бъде изпращана почти в реално време - до 5 минути, към сървърите на НАП. Според приходната администрация в момента този процес отнема един месец. Веднъж месечно касовите апарати изпращат към сървърите на НАП 30 броя дневни отчети. Като тези отчети дават обобщени данни за целия ден. Наредбата изисква всяка касова бележка или всички касови бележки, издадени в рамките на 5 минути, да бъдат пращани към сървърите на НАП. Това е важно, защото на базата на тази информация, чрез използването на автоматизирата си софтуерна платформа, НАП може да следи например дали определен търговец в точно определена територия има от 3 до 5 пъти по нисък оборот от съседа си или да проследи, че при определени търговци по странни причини след 17.30 ч. когато изтича работното време на НАП, оборотите рязко намаляват.
Другата важна новост е задължението да се отпечатва QR - код върху всяка касова бележка. От НАП твърдят, че този код дава възможност дори и на гражданите да проверят дали издадената им от търговеца касова бележка е истинска. Данъчните посочват, че през последните години в някои рискови сектори свързани например с туристическия бранш, издаването на неистински касови бележки се е превърнало в национален спорт.
Наредбата въвежда изисквания към електронните магазини. Те трябва да се регистрират пред НАП. Към момента това са направили над 400 електронни магазина. И второто нещо, което електронните търговци трябва да направят, е да актуализират софтуера, с който работят, по начин, който да позволява да отчита направените продажби.
Другата голяма промяна са изискванията за изменения в Софтуера за управление на продажбите в търговските обекти. Оказва се, че един голям дял от търговците използват такъв софтуер. Анализите на НАП обаче са показали, че при определена категория търговци този софтуер се ползва освен за улесняване на управлението на търговската дейност и за избягване на облагане.
Затова наредбата въвежда няколко изисквания. Първо, разработчиците на такъв софтуер да декларират пред НАП, че техния софтуер не позволява злоупотреби и отговаря на изискванията на закона и наредбата. Към момента 23 софтуера имат декларирано съответствие и още 16 са в процедура на деклариране.
Второ, всеки търговец в България, който използва такъв софтуер, след като го приведе в съответствие с изискванията на наредбата, трябва да декларира пред НАП с какъв софтуер оперира в своите търговски обекти и от кой производител или доставчик е взел този софтуер.
От НАП посочиха, че към момента 30 хиляди обновени касови устройства и 500 обновени Софтуера за управление на продажбите в търговските обекти издават бележки QR-код. Издадени са около 6.1 млн. броя нови касови бележки, като общата стойност на продажбите, чрез тези 30 хиляди обновени касови апарата, е 170 млн. лева.
От 1 април всяка една бележка, издадена от бензиностанция ще съдържа допълнителна информация. Тя ще показва очевидния факт, че половината от продажната цена на всеки литър продадено гориво се формира от данъци мита и акцизи. Допълнителната информация ще показва разликата между покупната и продажна цена на горивото. В тези показатели обаче участват и разходите на продавача за заплати, транспорт, маркетинг и други. Не би следвало да се очаква, че от тези нови касови бележки, ще стават ясни нормите на печалба на търговците на гориво.
USD
CHF
EUR
GBP
