Дебатът дали и в каква степен влизането на България в еврозоната и замяната на лева с евро ще донесе ползи за гражданите и бизнеса през последните два месеца набра големи обороти. Конференции на много високо ниво бяха посветени на тези тема. По медиите зачестиха дебатите по въпроса. Но до задълбочена професионална дискусия все още така и не се стигнало, защото случайно или не в публичното пространство има значително надмощие в представянето и отразяването имат застъпниците на еврото. Толкова значително, че човек остава с впечатлението за масирано пропагандно въздействие, граничещо с промиване на мозъци.

Министерството на финансите специално представи поръчаното от него Национално представително проучване сред гражданите и бизнеса на агенция "Алфа Рисърч". То бе на тема обществените нагласи за въвеждането на еврото в България. И резултатите от това проучване могат да бъдат представени двустранно - в зависимост дали човек е застъпник на влизането ни в Еврозоната или е противник. Застъпникът ще подчертае, че една трета от пълнолетните граждани и две трети от бизнеса са "за" замяната на лева с евро. И ще се обърне внимание, че само 27% от гражданите и не повече от 18% от бизнеса са категорично против еврото.

Противниците пък обратно - ще акцентират, че цели две трети от населението и над една трета от бизнеса е против замяната на лева с евро и ще отбележат, че едва 15% от анкетираните хора и около 47% от бизнеса напълно и безапелационно подкрепят въвеждането на еврото като наша национална валута.

По време на представянето на проучването министърът на финансите Росица Велкова подчерта, че ведомството й и правителството са в напреднала фаза на изготвянето на всички нормативни документи - наредби, постановления и закони, както и на промените във вече съществуващите такива, които да гарантират плавния процес на прехода от лева към евро (ако ни поканят в Еврозоната) и максималната защита на гражданите и фирмите от възможни щети при този преход. А това е много важна тема, защото най-широко разпространените страхове сред анкетираните - 69% са свързани с риск увеличаване на цените на стоките, 57% се опасяват от измами, спекула и некоректни търговци и 55% от увеличение на инфлацията.

На въпрос на Money.bg, Росица Велкова заяви, че в подготвяното законодателство ще бъдат предвидени ясни и строги финансови санкции за нарушителите на разпоредбите за замяната на лева с евро в цените, в разплащанията, както и превалутирането на спестяванията и кредитите.

Преди Коледа бяха приети промените в Закона за БНБ, които позволяват на подуправителите и членовете на УС на БНБ да обжалват отстраняването си от длъжност пред съда - в случая Върховния административен съд. За Управителя на БНБ този въпрос бе отдавна уреден - той може да обжалва пред Европейския съд. А липсата на адекватна уредба за другите членове на УС бе едно от правните несъответствия, посочвани в конвергентните доклади на ЕЦБ. С последните промени в Закона за БНБ този проблем също би трябвало да бъде решен.

В името на влизането ни в Еврозоната се променят Кодекса за застраховането - прословутия казус със Зелена карта (застраховките за пътуване в чужбина със собствен автомобил), който породи много напрегнати коментари. Дори удължаването на Закона за държавния бюджет бе до голяма степен подчинен на желанието за изпълнение на критериите за влизане в Еврозоната. Всъщност там всички решения за отхвърляне на многобройните предложения за допълнителни разходи и за намаление на приходите е обусловено от желанието да се вместим в изискването за структурен дефицит до 3% от БВП, което съвпада с правилата за фискална стабилност. Ако не беше политическият устрем към Еврозоната, правителството едва ли щеше да удържи политическия натиск за допълнителни разходи, така както предишният служебния кабинет се провали в това отношение.

Като говорим за подготовката за влизане в Еврозоната за банковите услуги е почти сигурно, че БНБ коректно ще си свърши работата. В същото време делегирането на функциите на основен контролен и санкциониращ орган на Комисията на зашита на потребителите по отношение на контрола на цените, създава определени опасения. Най-вече заради административния капацитет на тази институция да извършва подобна мащабна дейност. Добре би било в контрола и в налагането на санкции при такъв важен процес като замяната на лева с евро (ако се стигне до там) законодателят да възложи водещата роля на данъчните власти. Първо, защото всички рискове за потребителите ще дойдат от бизнеса, и второ, защото данъчните разполагат с необходимата административна, технологична, логистична и властова мощ ефективно да контролират всички тези процеси. Пък при замяната на лева с евро има шанс много укривани до момента от данъчните доходи да излязат наяве.

Но да се върнем на нагласите сред хората. Анализът на "Алфа Рисърч" показва, че опасенията и страховете доминират най-вече сред хората с по-ниско образование, възрастните с по-ниски доходи и живеещите в по-малките населени места. Тези групи са една трета от населението. Но доколкото според самото проучване евроскептиците са две трети, излиза, че и една немалка група по-млади, по-образовани и живеещи в големи населени места граждани не са фенове на замяната на лева с евро и виждат повече рискове отколкото ползи за себе си от едно такова действие. На тези хора застъпниците на еврото трябва убедително да обяснят, защо паричната ни единица, в която са 90% от спестяванията на населението и 95% от кредитите, трябва да бъде сменена. Аргументът с поевтиняването на заемите за хората в момента е спорен, най-малкото защото левовите жилищни кредити у нас са по-евтини от немалко държави в Еврозоната (в това число и от тези в Германия).

Аргументите на застъпниците на замяната на лева с евро са, че това ще улесни пътуванията , ще поевтини плащанията в чужбина и ще улесни търговията с по-скъпи стоки и услуги . За хората това са странни аргументи, доколкото пътуването извън страната не зависи с каква валута разполагаш. Може по картовата си сметка (или в лимита си към картата) да имаш само левове, но това не ти пречи да плащаш с въпросната карта в страните от ЕС, които ползват инфраструктурата на VISA и Mastercard. И таксите за това с приемането на еврото няма кой знае колко да се променят само заради това, че вече сметките ще са в евровалута. За теглене на левове с дебитна карта на банкомат на друга банка таксата сега достига до 2 лева. Докато в страните от Еврозоната тя е до 5 евро. Вярно е, че при влизането на България в еврозоната тези такси у нас могат да останат в рамките до 1 евро. Но къде е гаранцията, че няма да се приравнят с европейските. А тегленето на пари от банкомат е дейност, която все още у нас заема значителни обеми (милиарди годишно).

При електронните плащания също промяната ще е несъществена заради влизането ни в Еврозоната. Пък и нали там повечето транзакции бяха безплатни? Аргументът с таксите е важен само за онези, които заменят кеш на касите и в обменните бюра. Но техният дял в общия паричен поток едва ли е толкова голям, за да се взема предвид при оценката на ползите и рисковете от замяната на лева с евро.

Всъщност колко е голям този дял бе добре да научим от несъстоялия се до момента доклад за рисковете и ползите от приемането на еврото. Също там бе добре да се посочи, колко ще струва въвеждането на еврото на държавата. Държавата като бизнес, като финансова система, като бюджетен сектор. На въпрос финансовият министър Росица Велкова обясни, че за бюджетния сектор разходите ще са 12.5 млн. лева. А за бизнеса? Неговата цена каква ще е? Там ще трябва да се плаща най-малкото за промени на счетоводните системи, на касовите апарати, за обучение на персонала, който работи с клиентите. Не случайно според проучването на "Алфа Рисърч" една голяма част от бизнеса разчита на съдействието на държавата за решаването на всички тези проблеми.

За бизнеса голям бонус би трябвало да бъде отпадането на валутния риск при превалутирането на левови парични потоци в еврови за плащане на доставки. И при превалутирането на еврови приходи в левове за плащане в страната. Този бонус обаче не работи при доставките на стоки и суровини, които се плащат в долари. При тях валутният риск остава независимо дали националната ни валута е лев или евро, както и свързаните с това превалутиране такси и цената за хеджиране на риска (ако фирмите правят подобна финансова сделка). Тук отново е необходим детайлен анализ на валутните потоци на бизнеса, за да се направи безпристрастна оценка дали и доколко влизането на България в Еврозоната ще донесе ползи за фирмите като цяло.

Като говорим за цени, важен въпрос е колко ще струва замяната на лева с евро на БНБ. Там числата ще са от порядъка на стотици милиони разходи. Дали и как тези разходи ще се прехвърлят на банките, а те от своя страна ще ги покрият за сметка на своите клиенти. Отговорите на тези въпроси са важни за всички и те би трябвало да бъдат дадени във въпросния доклад за ползите рисковете. Доклад, който май никога няма да видим.

Що се отнася до присъединяването на страната ни към вземането на важните финансови и икономически решения в ядрото на ЕС, политиците активно словословят това предимство. Но, забележете, правят го политиците. Тесните специалисти в областта на банките и финансите не са толкова ентусиазирани по този въпрос. Може би защото са наясно, че при вземането на решения за паричната политика на ЕЦБ представителите на БНБ ще могат да участват с един глас и то не на всяко заседание, а на всяко трето.

Много хора сигурно и сега ще кажат, че БНБ не води парична политика и следва изцяло тази на ЕЦБ. Това до известна степен е вярно. БНБ не може да определя лихвени равнища и да влияе на пазара с рефинансиране срещу залог на ДЦК. Впрочем тази забрана (за рефинансирането) е един от фундаментите на валутния борд и до голяма степен удържа поривите на политиците към фискален авантюризъм - като няма кой да ти купува дългът, не можеш да си позволиш големи допълнителни бюджетни разходи. С влизането в системата на Еврозоната и включването на страната към системата на количествени облекчения на ЕЦБ, тази бариера срещу фискалния нихилизъм ще бъде свалена. А подобни бонуси в дългосрочен план са много опасни (Италия и Гърция са доказателство за това).

В момента БНБ разполага с един много важен и действен инструмент на паричната политика. Става дума за Минималните задължителни резерви. Те се определят като процент от привлечените средства на банките (с определени особености) и са изключително действен инструмент за регулиране на свободната парична маса, която влияе на кредитната агресия, на нивото на риска в икономиката и на инфлацията. В момента МЗР, определяни от БНБ, са 10% (ефективно около 9.8%). Всяко увеличение или намаление на тези резерви с 1% води до абсорбиране или освобождаване на свободни пари в размер на около 1 млрд. лева. А ако погледнем движението на лихвата Леония Плюс, която се влияе от сделките на междубанковия пазар и е основа за формиране на Основния лихвен процент, ще видим до какво води големият размер на свободни пари в банките. Само преди два-три месеца Леония Плюс бе на 0.00%, а сега е достигнала 1.8%. Това води автоматично до по-висок ОЛП, а той участва при формирането на наказателните лихви за просрочие не само на някой банки, но и по отношение на задълженията към всички държавни институции, както и по присъдени от съда плащания.

При ЕЦБ МЗР се колебае между 1.5% и 2% и ако се присъединим към Еврозоната, ще трябва да изпълняваме МЗР на ЕЦБ. Представете си в сегашната ситуация какво ще се случи, ако заради рязкото сваляне на МЗР у нас до 2% на финансовия пазар се излеят няколко милиарда лева свободни средства.

Има и много други активно пропагандирани бонуси от влизането на България в Еврозоната, които при внимателен анализ започват да изглеждат съмнителни. Например засиления банков надзор. Какво ще се засили? Всичко което можеше да се направи в това отношение се случи след влизането на България в Банковия съюз. БНБ прилага всички решения на банковия надзор на ЕЦБ и насоки на ЕБО. А ЕЦБ от близо две години насам е определила и взела под пряк контрол системно значимите български банки. Както казва на няколко пъти пред професионалната аудитория, подуправителят на БНБ, отговарящ за надзора, Радослав Миленков, влизането в Еврозоната няма да доведе до допълнителни регулативни промени. Ще отпадне валутния риск за дългите и късите позиции лев/евро на банките, който те и сега успешно регулират, и рисковото тегло за държавните ценни книжа в евро, който през последните две години е отменен. Нищо повече.

Другата мантра е, че влизането в Еврозоната ще допринесе за икономическия растеж. Ако се вгледаме внимателно в движението на икономическия ръст на държавите от Прибалтика, ще видим, че той е много по голям до влизането им Еврозоната, отколкото след това. Това ни навежда на мисълта, че влизането в ЕС е много по значимо за икономическия ръст, отколкото това в Еврозоната, защото открива достъпа до огромни пазари и до грантово финансиране. А Еврозоната не допълва тези бонуси. Иначе Швеция, Дания, Полша и Чехия отдавна щяха да са заменили националните си валути с евро.

Въобще влизането в Еврозоната е много важна, стратегическа стъпка. И точно за това дебатите за нея трябва да са професионални, а не политически. А до момента у нас за съжаление това не се случва. Говори ни се за някакви големи бонуси, но не ни показват колко големи са те. А за рисковете свенливо се премълчава, като ни се казва, че дори и да ги има, те били напълно управляеми. Дали?