Как работи сложната лихва, защо времето е приятел на инвеститора и защо трябва да се предприемат инвестиции възможно най-рано?

В днешната икономическа реалност, в която се насърчава потреблението и по-честата употреба на кредитна карта, на спестяванията се гледа единствено като трупане на „бели" пари за „черни" дни. Спестяванията в България имат една основно форма - банковия депозит. Спестяванията обаче могат да имат и друга важна функция - средство за увеличаване на богатството.

Богатството се трупа и увеличава не когато разходите са по-високи от приходите, а когато се правят спестявания и те се управляват умно. За съжаление не може да бъде изведена рецепта за бързо забогатяване, такава не съществува. Съществуват обаче доказани механизми, при които чрез умно натрупване и управления на спестяванията може да се натрупа богатство в дългосрочен период.

В света на финансите сложната лихва е наричана още и като осмото чудо на света. Магията на сложната лихва почива на основното допускане, че най-добрият начин за постигане на финансови успехи е чрез стартиране на спестяванията и умното им инвестиране във възможно най-ранен период от възрастта на човека. Една известна реплика гласи, че: „Не е толкова важна стойността на началната спестена и инвестирана сума, а по-важното е този процес да стартира възможно най-рано през живота".

Това означава, че всяка пропусната година на инвестиране има голяма негативно влияние върху крайния резултат от начинанието. А тайната на бавното забогатяване се крие именно в сложната лихва. На теория сложната лихва е сравнително просто понятие. То обаче не бива да бъде подценявано. Сложната лихва означава натрупване на нови лихви върху предходни натрупани такива.

В един краткосрочен период от две, три дори пет години, не може да бъде открита голяма разлика между сложната и простата лихва. Тя обаче става силно забележима за по-продължителни периоди от 20 и повече години. В това се състои и поверието, че времето е приятел на сложната лихва. Колкото е по-дълъг периода на спестяване и съответно инвестиране, толкова е по-голямо значението на сложната лихва.

За целите на опростяване на примерите ще елиминираме въпросите с данъците върху доходите, тъй като те се отличават в зависимост от типа инвестиция.

Така например ако човек направи една инвестиция от 5 000 лв., когато е на 20 години, във взаимен фонд, който в дългосрочен план има средна годишна геометрична доходност от 8%, когато се пенсионира на 65 г. стойността на тази инвестиция би възлязла на 160 000 лв. Но ако той не бърза със спестяванията и реши да направи подобна инвестиция на възраст от 39 години, то при пенсионирате на 65 г. стойността на инвестицията в същия взаимен фонд би била само 40 000 лв.

Ако тези суми не изглеждат впечатляващо, то нека да разгледаме случая, когато същият човек успява да спестява годишно 5 000 лв., които и ги инвестира всяка година към първоначалната си инвестиция. Сметките показват, че при инвестиране на тези 5 000 лв. всяка година за период от 45 г. във взаимен фонд със средна годишна доходност от 8%, то при пенсиониране общата стойност на инвестицията вече възлиза на внушителните 1,93 млн. лв.

Редовното инвестиране на суми спомага за избягване на риска, свързан с действието на бизнес циклите. Така например ако се инвестира в година, когато инвестиционните условия предполагат реализиране на загуба, това би се компенсирало от инвестирането през следващите години.

Подобна дългосрочна инвестиционна стратегия не означава непременно пасивно поведение от страна на инвеститора. Ако условията го предполагат самите инвестиции могат да бъдат ротирани по взаимни фондове, като крайната цел е примерно да се търси дългосрочна средна доходност от 8%.

Нека разгледаме друг случай, при който двама братя желаят да станат милионери. Първият започва да спестява и инвестира по 2000 лв. за периода от възрастта си между 24 и 30 г. при средна годишна доходност от 12%. След това спира да прави нови инвестиции, но продължава да реализира годишна доходност от 12% до пенсионирането му на 65 годишна възраст. Другият брат също започва да инвестира по 2 000 лв. годишно, но от 30 годишна възраст до пенсионирането си, когато става на 65 години. Така единият брат е инвестирал общо 12 000 лв. ( по 2000 лв. за шест години), а другия - 72 000 лв. (по 2000 лв. за 36 г.). При пенсионирането си и двамата братя биха имали вече 988 000 лв. и 928 000 лв. Алтернативата на тази стратегия би била спестяване на 25 000 лв. годишно за период от 40 г. при проста лихва. Разликите и ползите са повече от очевидни.

За последния пример нека да се обърнем към миналото. Да предположим, че имате дядо, който преди 25 години е решил да задели по 25 000 лв. за вас и вашия брат, но в различни инструменти - за вас е инвестирал консервативно в държавни ценни книжа, носещи около 4% годишна доходност, а за вашия брат по-спекулативно и рисково в акции, които са донесли средна доходност от 12%. 25 години по-късно вие сте доволен от вашия портфейл на стойност от около 66 хил. лв. Вашият брат обаче би бил още по-щастлив със своето наследство от 425 000 лв.

А постижима ли е подобна доходност?

Сложната лихва и фондовата борса
В това се състои и най-трудната част на цялото начинание. Факт е, че бъдещето е несигурно. Ако погледнем все пак историческата доходност на индекса S&P 500 за движението на акциите на американския фондов пазар, може да се види, че за периода 1928-2013 г. средното му нарастване е около 11,50%. Само за периода 1964-2013 г. средното повишение е около 11,25%, а за по-краткия период за последните 10 години, средната доходност е 9,50%.

Следва да се има предвид, че всички числа в тази статия представляват единствено математически сметки и авторът не се ангажиран с конкретни прогнози. Също така, историческите резултати не представляват гаранция за постигане на бъдещи такива. Бъдещето е несигурно.