Без финансова рамка, приета в края на годината, не е хубаво да се влиза в 2026 година, но ако окончателният бюджете нанася по-големи щети от удължителния, може би вторият вариант е по-добър. Това коментира изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев в студиото на Нова телевизия.
От своя страна икономистът Васил Караиванов заяви, че удължителен бюджет е нещо, което ще е най-близко до капацитета на българската икономика от гледна точка на това да реализира приходи и да поеме разходите.
Той обясни, че голям проблем при държавната план-сметка е автоматизмът на определянето на възнагражденията в публичния сектор. По думите му в последния вариант на бюджета за 2026 г. е било предвидено замразяване и няма проблем това да се случи и в удължителния, като допълни, че това не засяга пенсиите, тъй като те ще бъдат индексирани след лятото, а дотогава най-вероятно ще има бюджет, според Караиванов.
Удължителният бюджет може да функционира три месеца. При нужда отново може да се удължи, ако има парламентарно мнозинство. Но при наличие на такова ще има и бюджет, обясни още Васил Караиванов.
В "Твоят ден" по NOVA NEWS финансистът Левон Хампарцумян пък коментира, че сега щяло да се види дали в България има държавници. "Ако има - ще направят така, че да се направи един преходен бюджет и да се даде възможност през следващите няколко месеца да имаме разумна държавна план-сметка", посочи той.
Според него за нов бюджет няма политическа воля и техническа възможност, но допълни, че може да се направят нужните технически стъпки, за да може удължения да работи.
Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) също смята, че трябва да се работи по удълцителен бюджет, но изрази мнение, че и такъв може да не бъде приет.
USD
CHF
EUR
GBP
