Европейския банков надзор е решил сериозно да ограничи апетитите на банките за инвестиции в дружества за рисков капитал, във взаимни фондове и дружества със специална инвестиционна цел (SPV), станали известни у нас покрай фалита на Корпоративна банка, и във всякакви други подобни рискови финансови схеми.

За това негово намерение говори специалният документ на Европейския банков орган, наречен "Насоки относно определянето на видовете експозиции, свързани с висок риск". На своето заседание на 16 май Управителния съвет на БНБ взе решение да започне да прилага тези насоки в пълния им обем от 1 юли 2019-а.

"С тези насоки (и единствено за техните цели) са представени определения за понятията "рисков капитал" и "дялов капитал", както са посочени в Регламент (ЕС) № 575/2013.

С тези насоки се поясняват и понятията за инвестиции в дружества за рисков капитал и инвестиции в дялов капитал, както е посочено в Регламента. Посочва се също кои видове експозиции трябва да се свързват с особено висок риск и при какви обстоятелства", пише в съобщението на БНБ.

С други думи всички банкови инвестиции в дялове и акции на инвестиционни и взаимни фондове и в дружества със специална инвестиционна цел ще се оценяват според разпоредбите на чл. 128 от Регламент 575/2013 на ЕС. За да сме точни ще цитираме текста дословно:

"Член 128

Високо рискови експозиции

1. Когато е уместно, институциите определят рисково тегло от 150 % на експозициите, включително под формата на акции или дялове в предприятие за колективно инвестиране, които са свързвани с особено високи рискове.

2. Високо рисковите експозиции включват която и да е от следните експозиции:

а) инвестиции в дружества за рисков капитал;

б) инвестиции в АИФ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС, освен случаите, в които мандатът на фонда не допуска ливъридж, по-висок от изисквания съгласно член 51, параграф 3 от Директива 2009/65/ЕО;

в) инвестиции в дялов капитал;

г) спекулативно финансиране на недвижими имоти.

3. При преценяването на това дали дадена експозиция, освен експозициите, посочени в параграф 2, е високо рискова, институциите вземат под внимание следните рискови характеристики:

а) съществува висок риск от загуба в резултат на неизпълнение от страна на длъжника;

б) невъзможно е да се оцени адекватно дали експозицията попада в обхвата на буква а). ЕБО издава насоки, в които се уточнява кои видове експозиции са високо рискове и при какви обстоятелства."

Какво означава всичко това за банките? Един кредит или каквото и да е вземане от фирма или гражданин, по което няма заложен имот, сега се оценява със 100% риск. При това положение за едно такова вземане от например от 10 млн. лева, банката трябва да осигури капиталово покритие от 1.5 млн. лева.

Ако общия размер на тези вземания е 1 млрд. лева, каквито случаи у нас не са малко, банката трябва да разполага с капитал, който да е от минимум 150 млн. лева.

Ако вземането на банката за 10 млн. лева е от инвестиционно дружество, тогава то ще носи риск от 150% и капиталът, който го покрива, ще трябва да е не 1.5 млн. лева, а 2.25 млн. лева. И тук не става въпрос само за инвестиции на банките в дялове и акции на такива високо рискови компании.

В насоките на ЕБО, които БНБ се е ангажирала да прилага от 1 юли 2019-а, пише следното: "В обхвата на процедурата за определяне на позициите, свързани с особено висок риск, които не са обхванати от член 128, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013, следва да се включват всички класове експозиции, с особен акцент върху класовете експозиции, посочени в член 112, букви ж), п) и р) от Регламент (ЕС) № 575/2013".

Буква ж) в този член 112 третира експозиции към предприятия. А под експозиция се разбира всяко едно балансово или задбалансово вземане в това число по кредити и издадени от длъжника корпоративни облигации или други дългови ценни книжа. Те също ще се оценяват със 150% риск, ако са на инвестиционни дружества и на взаимни фондове.

Що се отнася конкретно до дружествата със специална инвестиционна цел (SPV) и тяхното многообразие, в насоките на ЕБО има специален текст за техния случай. Например в тях е посочена следната хипотеза, при която трябва да се налага рисков коефициент от 150%: "всяко финансиране на спекулативни инвестиции както във финансови, така и в нефинансови активи, различни от недвижими имоти, с което длъжникът възнамерява да препродаде активите с цел печалба, включително финансиране на спекулативни инвестиции в движимо имущество, селскостопански продукти или нематериални активи (като например лицензи или патенти), когато са изпълнени следните две условия:

(i) съществува особено висок риск от загуба в случай на неизпълнение от страна на длъжника, по-специално в случай на недостатъчна пазарна ликвидност или висока променливост на цените за финансирания обект, която все още не е достатъчно редуцирана чрез договорни споразумения, включително неотменяеми договори за предварителна продажба;

(ii) налице са недостатъчни други доходи и активи на длъжника за намаляване на риска от загуби за финансовата институция, по-специално в случаите, при които рискът от загуби е висок по отношение на финансовите ресурси на длъжника;"

С други думи всеки един заем за стартиращ проект носи риск да се третира като финансиране за дружество със специална инвестиционна цел и банката, която го отпуска, трябва по всяко време да е готова да му осигури по-високо капиталово покритие.

А най-добре да го направи предварително, стига да може. В България тези насоки на ЕБО ще ударят първо банките, които имат свои инвестиционни компанни и взаимни фондове или притежават значителни дялове и акции в такива, или пък са купили облигации на подобни дружества. Но както вече казахме, под ударите на тези надзорни правила могат да попаднат и вземанията от най-обикновени фирми със стартиращ бизнес.

Така че е добре още отсега кредитните институции у нас да направят преглед на корпоративните си портфейли и ако открият, че имат клиенти, които носят риск от активиране на тези рестрикции на ЕБО, да поискат от тях адекватно обезпечение в недвижими имоти.

Ако това е невъзможно, е добре въпросните банки още отсега да преизчислят капиталовите си показатели, съобразявайки ги с един неблагоприятен сценарий при надзорното третиране на някои техни корпоративни вземания.