Очакванията са през юни положителното бюджетно салдо да се удвои

Министерството на финансите обяви, че през юни очаква положителното салдо по Консолидираната фискална програма (КФП) да достигне 1,16 млрд. лева.

Това е с близо 555 млн. лева (или близо два пъти) повече, в сравнение с отчетеното за месец май салдо за касовото изпълнение на бюджета от 605,1 млн. лева.

Причините за това драстично увеличение са две.

Последен ден за фирмите да декларират плащането на данъци

30 юни е и срокът за плащане на първата вноска за данък сгради и на данъка за МПС в София

Първата е в рязкото нарастване на (с 3 462 млн. лева в сравнение с полугодието на 2021-а) приходите, помощите и даренията по КФП, като това увеличение се дължи главно на ръста на данъчните приходи - с 3 301 млн. лева.

Посочената от Министерството за това причина е настъпването на крайния срок 30 юни за подаване на годишната данъчна декларация за 2021-а.

Но едва ли ръстът се дължи на това.

По-скоро, той е резултат от рязкото покачване на цените на стоките и услугите за този период - с други думи има инфлационен произход.

От справката за май се вижда, че основен принос за увеличението на постъпленията от данъци имат приходите от ДДС от внос, от корпоративен данък, от мита и от акцизи. Ръстът на приходите от ДДС от сделки в страната остава незначителен - 0,7%, независимо от повишаването на цените (инфлация). Това говори за свиваща се покупателна способност на населението, чиито доходи не зависят от бюджета.

Малко по-забележим - 3,7% е увеличението на постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица, като от доходи по трудови договори то е 3,2 процента. Но както пише Министерството на финансите, това нарастване се дължи на: "следните законодателни изменения в сила от 01.04.2022 г.:

- увеличение на минималната работна заплата за страната с 9,2 %, от 650 лв. на 710 лева;

- увеличението на максималният месечен осигурителен доход от 3 000 лв. на 3 400 лв.;

- увеличението на минималните осигурителни прагове въз основа на повишението на МРЗ"

По извънтрудови взаимоотношения данъчните постъпления се свиват.

Втората причина е рязката икономия на разходи и то най-вече на капиталови такива.

Според финансовото министерство, Разходите по консолидираната фискална програма (КФП) (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2022 г. са в размер на 27 063 млн. лв. (42,9 % от годишния разчет).

Вярно е, че през юни 2021 разходите по КФП са били по-малко като сума 24 645 млн. лева, но са видимо повече - 46,9% от тогавашните годишни разчети. Явно сега правителството задържа някои големи планирани разходи, за да върже баланса в КФП. Ясно е, че основният източник за това са капиталовите разходи.

По думите на самия финансов министър Асен Василев, за капиталови разходи в КФП са предвидени над 8 млрд. лева, а според данните на Министерството на финансите за май от тях са изхарчени 1 190.3 млн. лева.

Асен Василев: 760 млн. лева повече от предвидените приходи ще влязат в държавната хазна

Не бих казал, че има взривяване на бюджета, посочи вицепремиерът

Вероятно тази сума не е нараснала чувствително през юни. Така, инфлационният ръст на приходите и моментното спестяване на капиталови разходи осигуряват настоящото, при това растящо, положително салдо на КФП. Впрочем тази картина е добре позната от минали години, когато положително салдо се поддържаше до края на ноември, а в края на последния месец салдото на КФП рязко се влошаваше, заради направени еднократни, огромни, непрозрачни плащания.

Само че в миналите години нямаше постоянно ескалираща инфлация и правителствата можеха да си позволят лукса да водят подобна фискална политика.

Депутатите приеха 760 млн. лева повече приходи в бюджета

Близо 9 часа работят депутатите по актуализацията на бюджета