Предвождана от Франция, Европа показа, че няма намерение да се отказва от директорския пост в МВФ, което неочаквано се оказа вакантно след решението на сегашния директор Родриго де Рато да напусне институцията през октомври. По силата на неписана традиция - и на доминантен брой гласове, директорският пост се заема от западноевропеец, отбелязва Дойче веле.

По силата на същата традиция президентският пост в Световната банка се заема от американец. Въпреки нарастващ натиск за промяна и за отваряне на възможност за представители на други нации и континенти да заемат тези висши финансови позиции, това няма да се случи поне още няколко години.

По всяка вероятност директор на МВФ ще стане бившият френски министър на финансите Доминик Строс-Кан. Вчера, въпреки протести от Великобритания, неговата кандидатура беше одобрена от ЕС.

Ако получи назначението, Строс-Кан ще е десетият поред директор на МВФ и четвъртият французин на този пост. Досега институцията е имала 9 директори, представлявали само 6 западноевропейски държави. Т

рима са били французи, което означава, че за 61 години съществуване МВФ е бил управляван от французин в продължение 31 години. Останалите държави с директори във фонда са Белгия, Швеция, Холандия, Германия и Испания.

Развиващите се държави, които упражняват главния натиск за промяна на правилата, нямат достатъчно гласоподавателна сила във фонда за да извършат вътрешна революция. 56% гласовете са в ръцете на Северна Америка и Европа.

Япония винаги ги подкрепя, правейки невъзможна смяна на политиката под друго влияние. Но развиващите се държави, които са най-засегнати от политиката на фонда, и които сега представляват голяма финансово-икономическа сила, могат да решат да се оттеглят. Това ще нанесе още по-големи щети на доста ерозиралата глобална роля на МВФ.

Фондът има все по-малко клиенти. Институцията се движи от парите, идващи от лихвите от заемите, които тя отпуска при тежки условия. Така че силно намалелите доходи означават, че МВФ сега има бюджетен дефицит, който догодина може да надмине $200 милиона.

Фондът разбира се е богат: той разполага с 10 милиарда долара златен резерв, но това не му помага да намери нова значима роля на променящия се глобален финансов пазар. Едно решение би било да се отвори пътя на кандидати от развиващия се свят към ръководния пост на институцията. Европа обаче остава по-заинтересована от запазването на своя контрол.