Дадени от левицата социални обещания в предизборната кампания може да останат „на пауза", докато икономиката не се раздвижи и не създаде работни места.

Това стана ясно от думите на новия финансов министър Петър Чобанов в ефира на bTV, където коментира, че ангажиментите ще бъдат изпълнени, но бизнес средата трябва да бъде успокоена.

С условието, че предстоят анализи и оценка на състоянието Чобанов коментира, че има пропуски в бюджета и в него е заложен твърде оптимистичен икономически ръст.

Повишение на минималната работна заплата няма как да стане без рестарт на икономиката и успокояване на бизнеса, защото не може с магическа пръчка да скочат доходите, отбеляза новият финансов министър.

Чобанов обвини предходните две правителства - на ГЕРБ и служебния кабинет „Райков" в размествания в бюджета и изхарчени пари, които са довели до по-малко възможности за гъвкавост и ниски възможности за реакция.

По повод на обещаните от левицата 250 хил. нови работни места, той коментира, че този ангажимент ще бъде изпълнен. За да стане това обаче е нужно успокояване на средата и реформи в държавните регулации и такси.

Петър Чобанов обеща да бъде министър на растежа, а не само на стабилността. И това ще е разликата между неговото управление и това на Симеон Дянков, защото е важно не само да има фискална сигурност, но и развитие на възможностите на хората.

По повод на изказването на премиерът Пламен Орешарски пред bTV снощи, че новото правителство започва работа с ангажимент да разплати 1,4 млрд. лв., финансовият министър обясни, че това са средства, които приходните агенции са прогнозирали като неизпълнение на данъчните приходи. Чобанов поясни, че проблемите в способността на НАП и Митниците да съберат повече пари ще бъде анализирана и смяната на шефовете им също ще бъде обект на преоценка.

„Към този милиард има още плащания, които трябва да се направят. Има едни 800 млн . лв. дълг, емитиран през февруари на пожар от банковата система у нас. Той беше, за да се плати дължимото на земеделците и да се спрат евентуални протести", коментира министърът. Според позицията му дългът е взет с твърде кратък срок на изплащане - половин година и така бюджетът е силно натоварен.

Чобанов посочи още 600 млн. лв., които трябва да излязат от резерва и да отпътуват към Международния валутен фонд, плащайки таксата за увеличение на квотата ни.

Като основен проблем Чобанов посочи, че България е близо до лимита на дълга си, а е едва в средата на годината. Според него ще е нужна изключителна гъвкавост оттук на сетне.

Финансовият министър не очаква рестарт на проекта „Белене" и категорично отрече да има план с дата 5 юни, на който това да бъде обсъждано. Повод за уточнението дойде от информация в медиите, че предстои да се обяви възобновяването на работата по проекта.

„Трябва внимателен анализ - и на финансите и на енергийната система като цяло. В момента има много проблеми и неизпълнени инвестиционни програми, както и дисбаланс на мощности и потребление. Това е и заради моментното състояние на икономиката", заяви той и подчерта, че не споделя ентусиазма за проекта.

Чобанов отрече програмата на кабинета да има категорична точка за приватизация на ЕРП-тата. Според него не е сигурно, че това ще доведе до разрушаване на монопола, а и пари за изкупуване на държавния дял няма.

Под прицел може да попадне прокараният от служебния кабинет закон, който контролира разпределението на парите в държавните фирми в банките у нас. Чобанов не даде конкретна позиция, но обърна внимание на публикации в медиите, според които има вратички за заобикаляне на нормативния акт и трябва да се види дали реално закона работи.

„Пицата не знам дали ще е пица", заяви Чобанов в препратка към бюджета-пица на Симеон Дянков за 2010 г., която беше малка и постна. Според него бюджетът на държавата не бива да е просто счетоводен баланс, а да отразява водените политики.