Данните на банковия сектор у нас за първото тримесечие на 2025-а, публикувани от БНБ, показват някои странни резултати.
Според официалната информация печалбата на системата за този период възлиза на 889 млн. лв. и е със 72 млн. лв. (8.7%) повече от реализираната за първото тримесечие на 2024-а. Година по-рано тя е в размер на 818 млн. лв., с 33 млн. лв. (4.3%) повече от реализираната за първите три месеца на 2023 година.
С просто око се вижда, че става дума за удвояване на ръста и в абсолютни и в относителни стойности. И в това няма нищо необичайно. Ръстовете са напълно нормални на фона на огромните повишения - двуцифрени процентни измерения, за първите тримесечия на 2023-а и 2022-а.
Странното е друго. Въпросното увеличение на печалбата за първото тримесечие на 2025-а не е предимно за сметка на по-бързото нарастване на нетните приходи от лихви.
Според данните на БНБ г. нетният лихвен доход се повишава спрямо същия период на миналата година с 20 млн. лв. (1.5%) и възлиза на 1.4 млрд. лв. в края на март. Дванадесет месеца по-рано нетният лихвен доход е бил отново около 1.4 млрд. лева, но в сравнение с първото тримесечие на 2023-а е отчел повишение с 291 млн. лв. или с близо 27.3%. Вижда се, че става дума за негативна, по отношение на 2025-а, разлика в ръста от близо 15 пъти.
Ясно е, че този път не традиционните чисти постъпления от лихви са основния двигател на повишаването на банковата печалба. С много по-голям принос са други източници. Например, според информацията на БНБ, нетният доход от такси и комисиони нараства с 46 млн. лв. (12.4%) до 420 млн. лв., докато за първото тримесечие на 2024-а този ръст е бил над два пъти по-нисък - с 18 млн. лв. (5.1%) до 373 млн. лева. Има сериозна икономия - от близо 58 млн. лева - в разходите за обезценка по предоставени заеми. За първото тримесечие на 2025-а те са спаднали с 9 млн. лева спрямо същия период на 2024-а. Докато година по-рано при тях е бил отбелязан ръст от 49 млн. лева. Сериозно - с над 30 млн. лева - се свива ръстът на административните разходи. В същото време приходите на банковия сектор от дивиденти за първото тримесечие на 2025-а са с 12 млн. лева повече в сравнение със същия период на 2024-а.
Доколкото обаче нетният приход от лихви формира над 71% от общия нетен оперативен доход на банковата система - близо 1.97 млрд. лева за първото тримесечие на 2025-а, свиването му с такива негативно големи темпове не може да не буди въпросителни относно причините.
От данните на БНБ се вижда, че причината за това не е в някакво сериозно намаляване на ръста на кредитите. При заемите за фирми из граждани повишенията за първото тримесечие на 2025-а са напълно съпоставими с тези за същия период на 2024-а. Видимо намаление има при ръста на вземанията от кредитни институции - за първото тримесечие на 2024-а той е бил близо 57%, докато за същия период на 2025-а той е малко над 45% спрямо 2023-а.
А най-интересното е, че доходите от лихви по депозити на нашите банки в други кредитни институции са спаднали с над 110 млн. лева. И тук говорим най-вече за депозити в евро, които нашите банки държат предимно при своите чуждестранни майки.
Явно политиката на ЕЦБ за сваляне на лихвените проценти има своето влияние върху финансовия резултат на българския банков сектор, защото чрез своите майки българските банки държат въпросните ликвидни милиарди в ЕЦБ, но докато не сме в Еврозоната не могат да правят това без посредничеството на майките си, за което плащат и съответната цена. Това е и една от причините, поради които банките у нас са едни от най-големите застъпници за влизането ни в еврозоната. Става дума за повишаване на печалбите им при минимален за вложителите им риск.
USD
CHF
EUR
GBP
