След като магистратите от Върховния административен съд (ВАС) отмениха постановлението на Министерския съвет, с което бе определена минималната работна заплата за 2017 г. в размер на 460 лева, последва и реакция от правителството. От правителството вече са публикували за обществено обсъждане нов проект на постановление със същия размер на минималната заплата - 460 лева.
Припомняме, Върховният административен съд (ВАС) отмени постановлението на Министерския съвет за минималната работна заплата за 2017 г. в размер на 460 лева. Това стана след оспорване от страна на бизнеса - работодателите обжалваха решението, защото не е била спазена процедурата за консултиране.
Преди да се приеме новият проект за минимална работна заплата от 460 лв., правителствтото трябва да спази процедурата - 30-дневен срок за обществено обсъждане на проекта.
Правителството аргументира проекта за минимална заплата от 460 лв. с това, че по този начин ще се мотивира работната сила да търси по-голяма заетост. Също така по този начин ще се намали рискът от бедност и ще се повиши потреблението, което ще бъде в полза на държавата.
В оценката на въздействието на новия проект е посочено, че страната ни е на последно място по размер на минималното работно възнаграждение в ЕС.
Там е посочено още, че ако не се повиши минималната работна заплата през тази година ще бъдат ощетени работниците, защото се повиши с 1% осигуровката за пенсия. Ако не се повиши МРЗ се очакват и по-малко приходи в бюджета.
Повишаването на минималната работна заплата до 460 лв. ще засегне и бизнеса. Най-засегнати ще бъдат работодателите, които реализират ниска добавена стойност в икономическата си дейност.
USD
CHF
EUR
GBP
The_thunder
на 21.05.2017 в 22:01:03 #4Булшит. Тия кенсиански теории си ги дръж за себе си. Дори самия Кейнс се е отказал от тях, ама вие повтаряте като папагали до припадък. Да гледаш на икономиката на макро ниво като поток от пари е с главата надолу. Трябва да се гледа като движение на ресурси. И ако даден ресурс се потреби, то той няма да бъде използван за производство. Да, на микро ниво, ако клиентите започнат да купуват повече продукти на фирмата Х, то тази фирма ще се справя добре. Но това автоматично означава, че редица ресурси по веригата са изконсумирани, а не спестени/инвестирани. Което автоматично означава, че потенциални иновации/нови производства няма да се случат. Ресурсите в една икономика са ограничени. Колко добре се справя тази икономика зависи от това колко ефективно се използват тези ресурси. Рецесията означава, че много неефективни производства стигат до фалит едновременно. Но това не е проблемът, а решението. Ако изкуствено се поддържат активни тия неефективни производства, то те няма да освободят ресурсите за други нови, по-продуктивни фирми. Което ни държи в икономическа кома, Драги. А, твърдението, че ниските цени са нещо лошо е това абсурдно твърдение, че изобщо няма да го коментирам.
george-palazov
на 21.05.2017 в 21:34:03 #3Бизнес, който не може да плаща заплати, осигуровки, данъци- фалира. Такъв бизнес не е нужен на никого.
58eng
на 21.05.2017 в 21:16:16 #2Харченето помага за оборота на парите и стимулира производството,азбучна истина драги, иначе се отива в рецесия,цените на продукта падат от липса на реализация и т.н
The_thunder
на 21.05.2017 в 18:40:36 #1"Правителството аргументира проекта за минимална заплата от 460 лв. с това, че по този начин ще се мотивира работната сила да търси по-голяма заетост. Също така по този начин ще се намали рискът от бедност и ще се повиши потреблението, което ще бъде в полза на държавата." Този абзац олицетворява всичко, което е сбъркано с Кензианските течения, които следват съвременните икономисти. 1. Доказан факт е, че вдигането на МРЗ води до УВЕЛИЧАВАНЕ на безработицата. И то именно сред хората, които работят на минимума. 2. Това няма да намали рискът от бедност, а ще гарантира по-голяма бедност. 3. Самата теория, че по-високо потребление е добро за икономиката е абсурд. Икономиката се движи от производството и расте от иновациите. Никой не е забогатял с харчене. Това е вярно както за индивид, така и на национално ниво.