Българите са най-некоректните платци в Европа. Това заяви Райна Миткова, управител на „ЕОС Матрикс" и председател на Асоциацията на колекторските агенции в България.

Този извод е базиран на проучването „Навици за плащане в Европа", което се прави за седма поредна година в 12 европейски държави - сред които България, Белгия Великобритания, Румъния, Словакия, Франция и др.

В България са анкетирани 200 компании в сферата на промишлеността, услугите и търговията, като оборотите им варират от 5 до 25 млн. евро.

Основната причина да сме на дъното в класацията е липсата на кеш. Компаниите нямат средства да се разплатят с контрагентите си.

Търговският мениджър на „ЕОС Матрикс" Светла Петрова представи данните от проучването. Оказва се, че българският бизнес дава по-кратки срокове за плащане на своите клиенти в сравнение с Източна Европа. За бизнес клиентите се дават 38 дни на отложено плащане, а за крайните клиенти 24 дни. Единствено Полша дава по-кратки срокове от нашата страна.

По отношение на отделните сектори става ясно, че компаниите от промишлеността дават най-дълги срокове за отложено плащане, а именно 40 дни. Втори са компаниите в сферата на услугите, които предоставят 37 дни. Най-нетърпеливи да вземат парите си са търговците, които отпускат само 34 дни на отложено плащане на своите клиенти.

Цифрите показват, че българските и румънските фирми имат най-много забавени плащания. У нас те са в размер на 25%, а при съседите ни - 20%. В Германия и Франция картината е най-оптимистична. Немците имат 16% забавени плащания, а французите 18%.

Най-висок е делът на забавените плащания за компаниите в сферата на търговията - 37%, което е над средното за страната (30%). Това са компаниите, които са най-засегнати от настоящата икономическа ситуация.

Оказва се, че българският бизнес плаща след 32 дни забава, а при крайните клиенти срокът е малко по-кратък - след 25 дни. За да получат парите си, търговските компании чакат средно по 33 дни след падежа на фактурата.

Правейки паралел с общата икономическа ситуация, в предишните години бизнесът по-лесно е намирал средства. През последната година и банките са затегнали критериите си за отпускане на средства.

В тази връзка Миткова коментира и казуса за Корпоративна търговска банка. „КТБ е била банка, в която са спестявали по-заможни хора, които не попадат при нас за събиране", обясни тя. Изводът, който може да се направи, е, че „обикновеният българин, който не може да си плати сметките, си държи парите другаде или изобщо няма за спестяване".

Основните причини за неплащане на гражданите са свързани основно с безработицата, както и с т.нар „умишлено неплащане". Проучването е установило, че в сравнение с миналата година, през 2014 г. бизнесът в България е доста по-скептичен по отношение на морала в плащанията. Въпреки, че има раздвижване в оборотите, печалбите не са се увеличили. 58% от всички анкетирани търговци декларират, че печалбите се свиват.

В бъдеще основните предизвикателства за българския бизнес ще продължават да са общата икономическа ситуация и ограничаването на загубите. Именно икономическата ситуация е заплаха номер 1 за търговските фирми.

Иначе за финал се чу и нещо положително - IT секторът е най-проспериращият и най-незасегнат от икономическите проблеми.