Сериозен спад в преките инвестиции

Данните за полугодието на БНБ показват системно изоставане в преките инвестиции в България. Ситуацията видимо, да не кажем сериозно, се влошава в сравнение със същия период на миналата година, като от началото на април 2024-а има, макар и колебливо, но постоянно намаление (отрицателен прираст).

По-конкретно за първото полугодие на 2023-а преките инвестиции в страната са били малко над 1 934 млн. евро, а за същия период на тази година са едва 387.8 млн. евро. Това е спад с близо 1548 млн. евро. Основната причина е в рязкото свиване на реинвестираната печалба - с над 1011 млн. евро и на дълговите инструменти - с 359.4 млн. евро.

За дълговите инструменти всичко е ясно - при такава огромна ликвидност и ниски лихви е нелогично, както за банките, така и за другите дружества, да държат, а още по-малко - да привличат от майките си, външно финансиране. В много случаи е дори по-изгодно да погасят взетите по-рано вътрешни заеми. Разбира се, тук говорим за бизнеса като цяло на национално ниво. В отделни отрасли и фирми ситуацията може да е различна.

Преките чуждестранни инвестиции в България са се увеличили с 300% от началото на 2022 г.

Приоритет за инвестициите са районите в страната с по-висока за безработица

Що се отнася до реинвестираната печалба, това е въпрос, който буди известно безпокойство. При печалба на банковата система, по данните на БНБ, от 3.4 млрд. лева (близо 1.74 млрд. евро) за 2023-а, би било редно поне една трета от нея - 580 млн. евро, или над 1.13 млрд. лева, да бъде реинвестирана в капиталови инструменти, за да подкрепи намаляването на риска в кредитирането. А явно огромната част от нея е излязла от страната под формата на дивиденти. Вярно е, че като цяло банковият сектор е силно капитализиран, но при настоящата кредитна експанзия, особено в жилищното кредитиране, всяка допълнителна капиталова възглавница осигурява много по-здрав сън не само за мениджърите на кредитните институции, но най-вече за вложителите в банките, чиито пари захранват въпросния кредитен ръст. Става дума за спестяванията на гражданите, защото именно те осигуряват банковата свръхликвидност. И това може лесно да се провери в данните на БНБ.

Преди влизането на България в Банковия съюз на ЕС, БНБ имаше големи възможности да ограничава изплащането на дивиденти от страна на банките с чуждестранен капитал в страната и ползваше това свое право винаги, когато се налагаше. Има няколко случаи през последните 10 години, когато БНБ е ограничавала и дори забранявала плащането на дивиденти. С влизането на България в банковия съюз това право на националния регулатор е силно ограничено, защото подобни решения Централната ни банка трябва да съгласува с Европейския банков орган и с ЕЦБ, а в такива случаи обикновено надделяват интересите на банките майки в чужбина. И резултатът от подобно разпределение на силите е налице.

Дори и да приемем, че една трета от банковата печалба за 2023-а е реинвестирана, това означава, че почти нито едно друго голямо дружество с чуждестранен собственик у нас, не е реинвестирало печалбата си, което само по себе си е негативен сигнал.

Национален механизъм за скрининг ще отговаря за преките чуждестранни инвестиции

Целта е българската икономика да бъде предпазена от инвестиции с "корозивен капитал"

Също така трябва да е ясно, че икономиката на държавата не може, а и не бива да разчита на чуждестранни инвестиции в недвижими имоти. При сегашния бум на този пазар на много хора може да им прозвучи странно, но според БНБ, при външните инвестиции в тази активи има спад. Вярно, че той е в пъти по-малък от този през първото полугодие на миналата година, но все пак е спад. И за да не бъдем голословни, ще цитираме.

"Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 1.3 млн. евро при отрицателен нетен поток от 7.2 млн. евро за януари - юни 2023 г", пише в прессъобщението на БНБ.

Възможно е през второто полугодие всичките изброени негативни тенденции да бъдат пречупени, или поне някои от тях. Но ако това не се случи, след известно време можем да станем свидетели на намаление на общия натрупан обем на чуждестранните инвестиции в страната, които към края на първото тримесечие на 2024-а са близо 56.15 млрд. евро. Случи ли се подобно нещо, това ще означава намаляване на работните места, затваряне на предприятия с болезнени последици за икономиката, за доходите на населението, за данъчните постъпления в хазната и за осигурителните вноски към НОИ и НЗОК. А последните три и без това са в недобро финансово здраве, което народните представители, парламент след парламент влошават с решенията си.