Народното събрание гласува днес поредните промени в Закона за банковата несъстоятелност. Повечето от тях имат за цел да усъвършенстват по принцип работата на институциите, занимаващи се с процедурите по опазване и осребряване на имуществото и активите на фалирали банки.

Но доколкото в момента има само един такъв случай, всички тези промени се възприемат като услуга към синдиците на Корпоративна търговска банка. За тях се въвеждат нови законови текстове, позволяващи им да искат със задна дата развалянето на сделки за цесии и прихващания, за тях се прави облекчен режим за плащане на съдебни и други свързани със съдебните дела, такси, за тях се променят правила за тръжни процедури и още много други неща все в този дух.

Заради случая КТБ в Закона за банковата несъстоятелност вече са направени толкова много промени, че той е заприличал на швейцарско сирене и въпреки това продължават да изникват казуси, заради които той отново и отново се налага да бъде коригиран. И логично възниква въпроса: Дали закона е толкова лош или процедурата по несъстоятелност на КТБ и целите, за които тя се провежда вече четири години, са порочни?

Защото както стана ясно за близо пет годи от затварянето на КТБ на 20 юни 2014-а, досега по сметките й са събрани 830 млн. лева. Само ще припомним, че според последния отчет на квесторите на банката от октомври 2014-а по сметките й бяха събрани близо половин милион лева. Не е ясно колко още милиони са събрали след това синдиците за четири години и половина, защото нито те, нито контролиращия ги Фонд за гарантиране на влоговете в банките, така и не се решиха да публикуват отчети за разходите по несъстоятелността.

Самият факт обаче, че част от последните законови промени са свързани именно с намаляване на тези разходи, означава, че те въобще не са малки. А всеки прекомерен разход е косвена щета за кредиторите на банката, които все още не могат да дочакат да си получат парите от първата сметка за разпределение.

Общата сума на заделените за това средства е 570 млн. лева и парите са налице. Плащането обаче не може да започне заради съдебни дела, заведени от недоволни длъжници, а правният повод за това недоволство отново идва от промени, направени в Закона за банковата несъстоятелност.

При един задълбочен анализ на всички изменения, направени в Закона за банковата несъстоятелност от фалита на КТБ насам, няма да е чудно, ако се окаже, че вместо да облекчат процедурите, в повечето случаи те са довели до тяхното усложняване и са намалили ефективността при събирането на вземания.