Дни преди Народното събрание да гласува новото редовно правителство на Кирил Петков, служебният кабинет на Стефан Янев публикува средносрочна бюджетна прогноза и проектозакон за държавния бюджет. Това стана на 10 декември, а два дни по-късно - на 12 декември, на извънредно заседание на Министерския съвет разглеждането на прогнозата и проектозакона бяха блокирани и най-вероятно оставени в "кръглата папка". Обяснението бе предстоящият избор на ново редовно правителство в понеделник - 13 декември, което се и случи.

При предаването на властта в Министерството на финансите същия ден - 13 декември, по този повод бе разпространено следното прессъобщение: "По актуалната тема за изготвения и оттеглен впоследствие проектобюджет на служебното правителство за 2022 г., Валери Белчев (служебният министър на финансите) каза, че проектобюджетът е подготвен според изискванията на закона и в хипотезата, ако по една или друга причина правителство не се състави, да не се оставя държавата без бюджет. "В неделя оттеглихме нашето предложение за бюджет, защото то стана безпредметно, надявам се да послужи за база при разработването на новия бюджет за 2022 г." - каза бившият вече служебен министър на финансите.

Всичко това звучи напълно политкоректно, но дали на фона на политическата еуфория, са спазени правилата на основополагащия закон за съставяне на държавния бюджет и Консолидирана фискална програма (КФП)? Става дума за Закона за публичните финанси (ЗПФ), в който са разписани правилата и сроковете за съставяне на всички видове бюджети в страната. Например, в неговия чл. 79, ал. 4, е записано: "В срок до 31 октомври Министерският съвет внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, представляваща мотивите към него, приетото становище по ал. 1, т. 3, и програмните формати на бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет, които съответстват на параметрите на законопроекта за държавния бюджет и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза."

Забележете, че няма уточнение дали това е ангажимент на редовно избран от Народното събрание или на служебно назначен от президента Министерски съвет. Вярно е, че през октомври и ноември Народно събрание нямаше. Но нищо не пречеше служебното правителство да разработи и публикува въпросната актуализирана бюджетна прогноза. Макроданните и икономическите, финансови и фискални тенденции в нея едва щяха да са по-различни от сегашните. Още повече, че в закона ЗПФ има един чл. 68., в чиято ал. 1 пише: "В рамките на бюджетната процедура министърът на финансите изготвя пролетна и есенна макроикономическа прогноза в срок съответно до 25 март и до 25 септември". А в ал. 2 се уточнява: "Макроикономическите прогнози, включително основните допускания, на които тези прогнози се основават, се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите в срок до 10 дни след тяхното изготвяне". Някой да е видял някаква актуализирана средносрочна бюджетна прогноза през септември или октомври?

В публикуваната на 10 декември и изтеглена два дни по-късно бюджетна прогноза има някои съотношения, които будят недоумение. Например, в разпространеното прессъобщение на Министерството на финансите можеше да се прочете следното: "В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40-процентното правило по ЗПФ, като бележат спад от 39,6% от БВП през 2022 г. до 35,7% от БВП през 2024 г." По-нататък в прессъобщението се посочва, че "по отношение на тенденциите при разходите за периода 2022-2024 г. се наблюдава номинален годишен ръст, но като дял от БВП те намаляват от 43,4% от БВП до 42,0% от БВП". И веднага възниква въпросът кое от двете твърдения е вярно - че разходите като процент от БВП са под 40% или са над 40 процента? Защото в чл. 28 ал. 1 на Закона за публичните финанси пише: "Максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма не може да надвишава 40 на сто от брутния вътрешен продукт." А в следващата алинея се уточнява, че в случай на очаквано превишение на размера по ал. 1 със средносрочната бюджетна прогноза по чл. 79, ал. 3 се определят допълнителни мерки за постигане на допустимото съотношение през следващата година. В случая няма текст, който да изключва едни ли други разходи от изчислението на правилото за 40% на разходите по КФП от БВП. А както се вижда от прессъобщението, като цяло те не намаляват до 40% от БВП дори и през 2024 г. При това положение, при представянето на бюджета за 2022 г. и свързаната с него средносрочна бюджетна прогноза (тя е документът в който се съдържат мотивите към бюджета), е добре редовното правителство на Кирил Петков или да ревизира разходите по КФП, така че те да не надхвърлят 40% от БВП, или подробно да разпише какви компенсаторни политики ще предприеме така, че през 2023 г. и 2024 г. тези разходи да влязат в границите, определени им от Закона за публичните финанси. Третият подход е правителството да предложи корекция на 40-процентното правило (в смисъл да вдигне този лимит), но това трудно би се възприело като благоразумна фискално устойчива политика.

По същата логика при новия бюджет трябва да се проследи и за едно друго правило, залегнало в чл. 26 от Закона за публичните финанси. В него е написано: "Годишният ръст на разходите не следва да надхвърля референтния растеж на потенциалния брутен вътрешен продукт." В следващите алинеи са заложени изключенията от това правило, в които най-общо се казва, че то може да бъде нарушено при съответно увеличение на приходите, което в крайна сметка да не води до нарушаване на лимитите за дефицит. А според Закона за публичните финанси тези лимити са не повече от 2% от БВП за Консолидираната фискална програма. Според чл. 27, ал. 5, този лимит може да бъде превишен "при извънредни обстоятелства и при условие, че не се надвишава максимално допустимият размер на дефицита на сектор "Държавно управление" по чл. 25, ал. 2", който е 3% от БВП. При надхвърлянето на тези дефицити правителството трябва да разпише ясни мерки в рамките на 1-2 години бюджетът да се вмести в тези ограничения за дефицит и да се стреми към балансирано и дори положително салдо. Последното изискване също е част от правилата, залегнали в Закона за публичните финанси.

А какво ни бе предложено по тази тема в средносрочната бюджетна прогноза на служебното правителство? "В средносрочен план се предвижда дефицитът по КФП да достигне 5,1% от БВП през 2022 г. (с включени COVID-19 мерки) с последващи годишни стъпки за фискална консолидация, като дефицитът по КФП намалява до 2,8% от БВП през 2024 г.", пише в прессъобщението. Да, в него се посочва също така, че през целия този период дефицитът на Държавно управление няма да надхвърли 3% от БВП, което е условие за изпълнението на изискванията на Закона за публичните финанси за прилагане на изключенията относно дефицита по КФП. Но ще бъде огромно предизвикателство дефицитите по Държавния бюджет да са по-малки от тези по КФП. Опитът от 2016 г. досега показва, че в повечето случаи зависимостта е била точно обратната. За 2020 г. КФП приключи с дефицит от 3.53 млрд. лева, а Държавният бюджет бе на минус 4.13 млрд. лева. Само за 2019 г. Държавният бюджет е с по-нисък дефицит - 912.3 млн. лева, от дефицита по КФП - 1.15 млрд. лева.

Накрая е редно да споменем как работи бюджетът, ако до края на 2021 г. Народното събрание не успее да приеме такъв за 2022 г. Както най-вероятно и ще се случи. В алинеите на чл. 87 на Закона за публичните финанси по този повод пише: " (1) В случай, че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

(2) В случаите по ал. 1 Министерският съвет може да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на съответната бюджетна година.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не може да се прилага повече от три месеца, като в този срок не се включва времето, през което няма избрано Народно събрание.

(4) В случаите, когато държавният бюджет не е приет в срока по ал. 3, Народното събрание по предложение на Министерския съвет определя с решение допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и за предоставяне на трансфери. По отношение на поемането на държавен дълг се прилага съответно ал. 2."