Ние трябва да платим това, което сме поръчали. Така финансовият министър Владислав Горанов коментира решението на арбитража за АЕЦ „Белене“ в интервю за Дарик радио.
Плащаме 550 млн. евро на Русия за спирането на "Белене"
Решение на арбитражния съд в Женева
„Това, което знам, е, че всъщност НЕК е осъдена да заплати това, което е произведено във връзка с проекта „Белене“, тоест ние трябва да си платим това, което сме поръчали“.
Той определи като спекулация твърдението, че държавата е осъдена. Със сигурност за държавата е проблем нейно голямо структуроопределящо дружество да бъде осъдено, но бюджетът няма пряк ангажимент към този казус, поясни финансовият министър.
"Бюджетът не съществува самоцелно. Ако съберем приходите в него и не ги изхарчим, ще нулираме държавния дълг за една или две години", заяви министърът на финансите Владислав Горанов.
Рязкото намаляване на бюджетния дефицит не трябва да води до потискане на икономическия растеж, смята Горанов.
"11–12% номинално нарастване на приходите няма как да се свързва със задоволителното, но доста по-ниско нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП) от порядъка на около 3 %. В този смисъл консолидацията (обединяването - б.р.) ще върви основно по линия подобряване на събираемостта, като тази година всички възможни разходи, които могат да бъдат спестени, ще бъдат спестени, без това да засяга разчетите по бюджета", увери Горанов.
Той е сигурен, че приетия праг на разходи няма да бъде надхвърлен. Всички приходи, които дойдат в повече, ще отидат директно за намаление на дефицита.
За увеличението на дълга финансовият министър поясни, че: „голяма част от него дойде в края на 2014 година във връзка с фалита на КТБ. Ако сега погледнете изменението на фискалния резерв от 2014 до 2016 година, ще видите, че почти целият ръст на дълга е във фискалния резерв в момента, тоест той не е похарчен“, твърди Горанов.
Правителството предпочита да има резерви предвид текущата проверка на качеството на активите на целия финансов сектор и държавата трябва да има възможност да реагира във всяка възможна ситуация и увери, че няма причина за забавяне на резултатите, защото процесът не е политически, обясни финансовият министър.
Той се надява, че след като курорта "Слънчев бряг" ще бъде окупиран от полициа и данъчни, ще има "добър летен сезон".
Към 16 юни в цялата страна от данъци и осигуровки са събрани с около 1 млрд. и 200–300 млн. лв. повече спрямо същия период на 2015 година. „С основание мога да твърдя, че с координацията между службите и волята, която се проявява за противодействие на укриването на доходи и данъци, дава резултат“, обясни Горанов.
На въпрос за приоритетите на правителството в бюджета за следващата година финансовият министър заяви, че приоритетното увеличение на разходите за модернизация на армията не означава непременно, че и в други сфери няма да има увеличение на бюджета.
Горанов припомни, че държавите членки на НАТО трябва да отделят не по малко от 2 % от БВП за отбрана. "България, разбира се, няма възможност да го достигне, но посоката трябва да е тази", поясни Горанов.
Правителството ще търси възможност за увеличаване на разходите за образование и в бюджет 2017 има две основни промени по отношение на данъчно-осигурителната тежест – планираното увеличение на ставката на акциза за тютюна и един процентен пункт по-висока осигурителна вноска във фонд пенсии.
По отношение на Доклада на Комисията с препоръки към отделните правителства, насочени към коригиране на макроикономическите дисбаланси, Владислав Горанов заяви, че е имало разискване с ЕК във връзка с препоръката за разширяване на обхвата на системата на гарантиран минимален доход.
„Предлагахме формулировката там да бъде заместена с подобряване насочването на социалните помощи дотолкова, доколкото размерът на социалното подпомагане в България като дял от БВП е съпоставим със средните нива в ЕС.
България предлага да се постигне стимулиране на обезкуражените лица, които са извън пазара на труда чрез по-добро насочване на социалните помощи, които в момента се измерват в милиарди.
Препоръката за намаляване на дефицита също не кореспондира с увеличаване на разходите за социални плащания, коментира още Горанов и предположи, че експертите от Комисията не са взели предвид специфичните проблеми в България.
На въпрос за риска от загуба на средства по ПРСР Горанов отговори, че „няма как да спрат нещо, което вече е приключило“ и че правителството няма никакви притеснения в тази посока. Той уточни, че за всяка една оперативна програма постоянно тече комуникация с Европейската комисия и че тиражираните от опозицията суми са силно преувеличени, което е опит да създаде едно усещане за несигурност у гражданите.
USD
CHF
EUR
GBP
