След скоростната инфлация от средата на 2021 г. в центъра на политическия дискурс попада динамиката на цените, които също са в основата на много от извънредните мерки, предприемани вече от няколко поредни правителства. С такова становище излезе Институтът за пазарна икономика (ИПИ).
Често обсъжданията по въпроса се свеждат до една или друга стока, а на преден план излизат сравнения на цените им у нас и в държави със значително по-високи доходи на домакинствата, посочват от ИПИ.
Най-общ поглед върху това се предоставя от Евростат, който изчислява индекса на ценовите равнища в 27-те европейски страни. При него спрямо имагинерно средноевропейското ценово равнище се сравняват средногодишните цени в останалите държави. Средноевропейското ценово е много близко до това в Испания (99) и Италия (102), а повечето западноевропейски страни с изключение на Португалия се нареждат над него. С най-ниски средни цени са Румъния (49) и България (52), тоест те са наполовина по-ниски от средното за ЕС равнище.
Източник: ИПИ
Представеното тук обаче от Евростат е за 2021 г., поради забавяне в публикуването на данни. Предвид обаче повсеместната и относително равномерна инфлация през 2022 г. няма основания да се очакват големи размествания в класирането и отстоянията, констатират от ИПИ.
През последните 10 години България седи на сходно отстояние от средноевропейските ценови равнища. През 2012 г. стойността на индекса е била 47, но пада до 45 в периода 2015-2016 г., когато в страната практически липсваше осезаем ръст на цените. Този десетгодишен период се характеризира и с изпреварващ ръст на доходите, което от своя страна означава и постепенно сближаване на покупателната способност на домакинствата.
От по-голямо значение е обаче разпределението между отделните групи стоки и услуги, тъй като те имат и различна тежест в разходите на домакинствата. Така например докато при разходите за жилища и режийни, както при здравеопазването България е била на едва 36% от средните за ЕС ценови равнища, то при храните, дрехите и обувките отношението приближава 80%. Това означава, че при равнище на домакинския доход от ½ от средния за ЕС, средните цени на храните, дрехите и комуникациите в България са относително високи.
Източник: ИПИ
Докато при месото средната цена е 64% от тази на ЕС, при хляба - 67%, то има две групи стоки при които цените в България през 2021 г. са били над средните. Това са маслата и мазнините - 132% и млякото, сиренето и яйцата - 111%. Въпреки че още в средата на миналото десетилетие цените на яйцата и млечните продукти минават 90% от средноевропейските, през 2020 г. в хода на ковид кризата те вече са над средните. При мазнините и маслата пък изравняването се случва още през 2013 г. Предвид това, че именно цените на тези групи е съсредоточен по-големият ръст през 2022 г., то най-вероятно това съотношение ще се запази, смятат от Института за пазарна икономика.
Въпреки че наистина има стоки, чиито цени надхвърлят средните за ЕС нива, това не означава, че общото ниво на цените и разходите на домакинствата се приближава до тях. Оттам изглеждат и още по-съмнителни опитите за контрол на цените и целенасочени политики, които целят тяхното "овладяване", посочват от ИПИ.
USD
CHF
EUR
GBP
