Установено е и намерение за закупуване на захар, съдържаща тежки метали, от района на Чернобил. Идеята била да внесат първоначално около 25 тона, като не са упоменати произходът и съдържанието

Служители на ГДБОП и НАП неутрализираха организирана престъпна група, ощетила държавата с милиони лева от невнесени данъчни задължения.

Задържани са шестима души за срок от 24 часа. Извършва се проверка на държавния резерв в Русе за установяване на липсващи количества захар, както и на територията на Девня.

Задържаните са от 5 различни града. Трима от тях заемат високи постове в „Литекс комерс" като един от тях е синът на Гриша Ганчев - Данаил, съобщиха от пресцентъра на Специализираната прокуратура.
Данаил Ганчев е изпълнителен директор на "Литекст комерс".

По-рано днес финансовият министър Дянков заяви, че тази сутрин е започнала акция срещу "добре известен бизнесмен от Северна България".

Акцията е свързана с ДДС измами при внос и търговия със захар, посочи минситърът и уточни, че годишно от ДДС измами в сектора с търговията със захар, държавата губи между 140 и 200 милиона лева.

"Става въпрос за голям брой фирми, над 20 свързани фирми. Става въпрос за голям, добре известен български бизнесмен", отбеляза Дянков.

Съвместната операция е реализирана днес под ръководството на Специализираната прокуратура, като целта е била разкриването и документирането на схема, създадена от организирана престъпна група за избягване на данъчни задължения в особено големи размери и пране на пари.

Извършени са претърсвания на 15 жилища и офиси в София и в страната откъдето са иззети компютърни конфигурации, оптични носители на информация, фискални устройства и счетоводни документи.

По първоначални данни схемата за избягването на данъчните задължения е разработена от управител на търговско дружество, което продава големи количества захар на реални търговци. Захарта се доставя от акционерно дружество, стопанисващо заводите в Бургас и Девня. Плащанията на фирмите купувачи се извършва единствено и само по банков път.

Постъпилите средства, които са в порядъка между 40 и 130 хиляди на ден се теглят в брой на каса още в момента на тяхното постъпване от управителя на фирмата търговец. Следва връзка по телефона с един от изпълнителните директори на дружеството - доставчик, потвърждаване на приведените по банков път средства и искане камионите на фирмите получатели да бъдат допуснати за товарене на стоката.

Според събраните до този момент сведения двете дружества фактурират само отделни доставки (на всеки 10-12 камиона, се осчетоводяват 1-2), като остатъкът от внесените средства се носи в офиса на акционерно дружество в София.

За да бъдат оправдани големите количества захар, управителят на търговското дружество сключвал и фиктивни договори за доставка  с една от фирмите на дружеството, обявена в несъстоятелност, следвала и верига от фирми от т.нар. „липсващи търговци".

С цел да се прикрие престъпната дейност спедицията на стоката от складовете на заводите до крайния получател се е извършвала чрез „курсове на черно" - управителят намирал транспортни фирми, разполагащи с големи камиони и договарял с тях да не фактурират извършваната услуга.

Разследващите установили, че всичко на пръв поглед било напълно легално - при всеки превоз били изготвяни необходимите документи - фактури, товарителници, които отразяват реално транспортираната стока. Така при евентуална проверка на товара количествата напълно кореспондират с отразеното в документацията.

При пристигане на стоката обаче изготвените документи били унищожавани.

В хода на разследването е установено, че в края на месец март двете дружества са организирали нова схема за извършване на доставките - целите количества захар от доставчика директно  се разтоварвали в базата на търговската фирма.

За периода от края на февруари до 7 април в тази фирма са постъпили 1 206 868 лв. , от които едва 86 280 лв. са наредени към дружеството доставчик на основание на фактура за закупуване на захар.

Установено е и намерение за закупуване на захар, съдържаща тежки метали, от района на Чернобил. Идеята била да внесат първоначално около 25 тона, като при пласирането щели да предоставят на контрагентите си едната част от сертификата на захарта, в който не са упоменати произхода и съдържанието.

Тази захар била предназначена за влагане в производство. Ако успеели да я пласират на българския пазар те възнамерявали регулярен внос. В случай, че качеството било лошо, 25-те тона захар щели да бъдат предадени за производство на натурални сокове.