Проф. Яков Гарб: Отказаха ли се Израел и светът дори да се преструват, че има каквито и да било хуманитарни задръжки във войната?

В София наскоро се проведе конференцията "Градски форум: пространство, надзор, сигурност", на която взеха участие учени, активисти, журналисти, урбанисти и общественици. Те обсъдиха теми, свързани с милитаризацията на градското управление и сигурността като инструмент за репресия.

Пред News.bg говори един от лекторите - Яков Гарб, професор по науките за околната среда в университета Бен Гурион в Израел, който изследва как науката, технологиите и обществото си взаимодействат. Той изнесе лекцията "Контракартографиране на изпълнението на хуманитарната дейност на Израел в настоящата война в Газа".

Когато войната след 7 октомври 2023 започва, Гарб вече разполага с въздушни снимки на Газа и работи с дистанционно наблюдение, тъй като е помагал за картографирането на потенциала за биоорганични ягоди в северната част на ивицата и е работил заедно с местните върху третирането на отпадъци и проблеми със замърсяването. Палестинци започват да се свързват с него с думите: "Можеш ли да видиш дали къщата на родителите ми все още е там? Не знаем дали е била ударена, или не." Така Гарб разглежда сателитните изображения и се опитва да обясни какво вижда.

Достъпни ли бяха тези изображения за хората?

Потенциално, част от тях бяха комерсиални изображения, които бях събирал с течение на времето. Всеки можеше да ги купи. Но аз ги имах, защото работех по проекти, не ги бях купил сам, а имах достъп до тях за изследвания. С днешните големи хард дискове винаги можеш да си съхраняваш неща и никога не знаеш кога ще ти бъдат полезни. Изображенията на "Планет" (бел. ред. - компания за сателитни изображения), които първоначално използвах, бяха с ниска резолюция, при която пикселът е три метра (бел. ред. - всяка точка от екрана представлява три метра от земната повърхност в действителност). Цялото това дърво тук до нас е само един пиксел, така че е трудно да се види на картата. Но една сграда е може би 5-6 пиксела, можете да я видите на картата.

И тези изображения се правят 3-4 пъти седмично. Можете да ги видите веднага. Сателитът ще премине в десет сутринта и същият следобед вече можете да видите снимката.

Значи актуализирате картите няколко пъти седмично?

Да. Това е, което използвах. Но става дума по-скоро за умението да разчиташ картите. Не е нужно много - просто да бъдеш запознат с това, да не се страхуваш да се вгледаш в изображенията и да се научиш да разбираш какво означават малките промени в тях.

И тогава все повече и повече въпроси започнаха да възникват относно картите, съпътстващи предупрежденията за евакуация. Израел обявяваше: "Ще бомбардираме тази зона и е опасно, напуснете." Но никой не знаеше какви са тези зони, какъв е обхватът им. Беше много трудно да се четат картите, които армията раздаваше.

Откривах кои са тези зони, отивах в Газа и правех подходящи карти, които хората можеха да използват. Първоначално беше само една по една. Изпращах към коя зона попада дадена къща първо на приятели, за да знаят. А след това на хуманитарните организации. Имаше предупреждение след предупреждение и никой не знаеше за какво се отнасят те, така че започнах да разпространявам моите карти до различните организации.

И тогава, на 1 декември те [Израел] започнаха да използват тези зони масово. Постоянно имаше ново съобщение с нови блокове. Използвах "обратно инженерство" от уебсайта на армията, като извадих точните координати на зоните и ги направих достъпни и използваеми за хората.

Значи е в интернет?

Публикувах го, за да могат хуманитарните организации и отделните хора да го имат свободен достъп, вместо да го пращам на всеки поотделно. Аз съм изследовател, така че го качих на сайт, предназначен за съхраняване на научна информация - хранилището за данни на Харвард. Това е постоянна база данни, която се съхранява завинаги и всички промени, които правите, се проследяват.

Мислех, че това ще е еднократно действие и войната ще приключи скоро, може би до декември 2023. Но тя продължи и затова публикувах анализ защо картите на израелската армия бяха неизползваеми и какво можеше да се направи, за да се подобрят.

Ситуацията се повтори, когато започнаха да обявяват хуманитарната зона в югозападната част на Газа, в района на Ал Мауаси. Отново не ставаше ясно къде е въпросната зона, а картите само объркваха. Затова нанесох всичко върху своите карти.

Също така понякога евакуационен блок с един и същ номер беше разделена на две части: едната е мястото, откъдето да се евакуирате; а другата, където е уж безопасно да отидете. Но това беше страшно объркващо и трябваше да се обясни.

И така продължих - всяка нова карта на армията се нуждаеше от разяснение или проверка. Например армията публикува карта, за да опровергае палестинските съобщения за пренаселеността в палатките на хората, евакуирани на юг, и армията представяше тази карта, твърдейки, че показва колко свободно пространство има на разположение.

Аз отидох да видя какво представляват тези свободни пространства. Много от тях бяха неизползваеми, но въпреки това армията твърдеше: "Това е използваемо свободно пространство." В същото време много от тези "свободни" пространства се намираха в зона, която самата армия беше обявила за забранена, защото беше опасна. Имаше и други свободни пространства — например по склона на пясъчна дюна, където нищо не можеше да се разположи. Или ниви, които се използваха за посеви.

След това написах друг доклад за зоните за хранене или за разпределение на хуманитарна помощ, които се изграждаха от новата фондация GHF ( Хуманитарна фондация за Газа), за да замени много вече съществуващи съоръжения за разпределение на помощи като UNRWA (Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци) и други, които бяха вградени в общността из Газа. Бях забелязал тези 3-4 изчистени с булдозер площадки, които се появяваха в продължение на няколко седмици, но не знаех какво представляват. Когато тази организация обяви, че ще открие пунктове за раздаване на храна, осъзнах какво представляват и ги анализирах. Разгледах структурата им и видях, че всички са идентични. Погледнах структурите им и всички бяха идентични. Копирах ги, подредих ги еднаа до друга и ги анализирах. Така установих, че ще има проблеми - с мястото, където бяха разположени, в южната част на Газа. Беше много далеч от населените райони на града и можеше да се стигне до там само пеша, като се изминат много големи разстояния, пълни с руини.

Защо мислите, че са били толкова далеч?

Искаха да изпразнят град Газа с думите: "Движете се на юг, има храна, има хуманитарни доставки". Искаха да изтеглят хората на юг. GHF също така искаха тези зони да са близо до израелските военни постове, точно до тях. Не искаха да бъдат в населените центрове, а някъде на защитено - тоест близо до израелските сили.

Гледах дизайна и местоположението на тези зони и си казвах: "Това ще бъде хаос, това ще бъде насилие", защото в структурата можеше да се види, че има тесни входове и изходи, както и блокади. Армията щеше да бъде зад блокадата и местата за раздаване на помощи отпред. Беше проектирано от войници. Не беше предназначено да служи на принципите на хуманитарния дизайн, а да осигурява максимална защита на хората, разположени там.

Показах го на приятел, който е израелец и има докторска степен по управление на дивата природа, и казах: "Знаеш ли, това ми напомня на място за хранене на опасни диви животни". Той отвърна: "Става ми лошо, когато го гледам, защото това е дизайнът за хранене на опасни животни, но дори не е направен добре. Ако го проектирах за диви животни, щях да го направя по различен начин: да слагам храната в края и да я разпределям по дължината, така че да не се създава струпване на входа, където всички ще се дърпат назад и ще има напрежение и объркване." Така че тези зони не изглеждаха предназначени за разпределение на хуманитарна помощ.

Разгледах и плана на Къшнър от Съвета за мир. (бел. ред. - Къшнър е зет на Тръмп, инвеститор и член на изпълнителния комитет на Съвета за мир) Много странна карта. Не искате да я третирате като истински план, защото е толкова фантастична. Когато я насложите върху действителния пейзаж, виждате, че тя е просто невъзможна. Просто не е истинска карта.

На конференцията в София имах възможност да направя крачка назад и да кажа: "Добре, публикувах 11-12 доклада на различни теми. Каква е общата нишка? На какво реагирам и какво пораждат моята реакция и намеса?" Общата тема е, че всички те са хуманитарни или относно "хуманитарните" интервенции на Израел, Израел-Америка, които би трябвало да са такива по своята същност, но не го постигат. Те дори не си дават труда да го постигнат. Проектират се карти, които не помагат на хората, а би трябвало да им служат за предупреждение. Значи за кого са те? Коя е тяхната публика? Какво изпълнение на хуманитарната дейност е това? Моята презентация тук се опита да обясни какво се случва с този изпълнение.

Източник: GettyImages

Какви са двата смисъла на хуманитарното изпълнение?

Мисля, че наблюдаваме важна промяна. Хората говорят за хуманитарно действие или симбиозата на хуманитарните и военните усилия. Има международно хуманитарно право, което дава насоки за пропорционалност и какво можеш и не можеш да правиш. Твърди се, че военните се стараят усилено да се придържат към това право, защото чрез него те знаят какво правят и докъде могат да стигнат.

Това, което направих на моята лекция, беше опит да проследя различните логики на връзката между военното и хуманитарното право - започващи от Нюрнбергските възвишениидеали за разума и закона (бел. ред. - норми за международна справедливост, установени след Втората световна война), които поставят строги ограничения върху военната дейност, какво можеш и не можеш да правиш. [...] Военните продължават да работят и да се придържат към хуманитарните закони, но едва до фазата с контракартите, които направих. Можете ли наистина да твърдите, че изпълнявате хуманитарните си задължения, когато всъщност не ви е особено грижа за вашата аудитория? Мисля, че те вече не се интересуват толкова много от публиката. И това е новото.

Ако погледнете теоретичната рамка, която представих в лекцията, има две колони. Едната е да продължавате изпълнението, да не ви е много грижа, така че ако направите карта, просто да я хвърлите там, без много усилия. Да е много е лесно да се противоречи на тази карта, както направих аз. Те всъщност не са възнамерявали да е истинска и затова е лесно да се оспори. И тогава идва тази крайност, която започвате да виждате, а именно поведението, което личи в някои от скорошните изказвания на американски официални лица: "Знаете ли, забравете международното законодателство, вече не го спазваме, това е без значение за нас, нашата армия е тук, за да побеждава, да унищожава, да убива, а ние не чувстваме никакви ограничения."

Така че сега има спектър, вариращ от Нюрнберг, през утвърдена форма на преструвка на изпълнение на хуманитарен дълг, чак до тази крайност, в която има явна подигравка с хуманитарния импулс.

Значи тези карти, създадени от израелската армия, са просто за изпълнение. Те условно се придържат към международното право, към хуманитарното право, но не са практични?

Това е придържане, но много номинално, от типа: "Изпълнено - издали сме предупреждение." Факт е, че много жители на Газа не знаеха за предупрежденията.. Докато аз бях някъде в Европа и ги виждах. Трябваше да се обаждам или да пиша на хора: "Знаехте ли, че сте в зоната на предупреждението в момента?" Очевидно не достигаше до тях. Така че то изглежда номинално, много формално, предназначено за Хaгa и за администрацията на Байдън: "Предупредихме, имаме хуманитарна зона, предоставяме помощ. Отбелязахме всички задължителни полета във формуляра. Но не полагаме много усилия."

Бихте ли обяснили как израелската армия и държавата Израел реагираха на Вашия проект? Опитаха ли се да го приложат по някакъв начин?

Не видях промени. Някои от моите карти бяха използвани в дело във Върховния Съд, заведено от много израелски хуманитарни организации. Те се обединиха и подадоха жалба до Върховния съд за разпореждане да се допусне хуманитарна помощ към съществуващите хуманитарни организации. Едно от нещата, които те заявиха пред съда и армията, беше: "Вижте картографиранетона Гарб. А във вашите карти границите са неясни. Има големи разлики от по километър... Има всякакви неточности."

Можеше да се види, че военните не ги бяха погледнали, и казваха: "За какво говори той? За какво говори съдията?" Те не знаеха. Но после единият продължи да говори въпреки това: "Е, границите са ясно определени и ние сме дефинирали хуманитарна зона. И, разбира се, трябва да се променя поради обстоятелствата. И е динамично. Но можем да обсъдим с вас [съдиите] на закрито поверително заседание защо това трябва да е така. Но е много ясно. Всеки жител на Газа знае, до един, че изпращаме листовки. Имаме уебсайт. Всеки жител на Газа знае точно коя е хуманитарната зона и е получил предупреждението."

И съдията казва: "Благодаря". Какво може да каже той, нали? Правната система някак си върви заедно с това - военните казват, че всички знаят, и съдията трябва да повярва. Така че може да се каже, че и той си е изпълнил дълга, задал им е въпросите. Те уверяват, че всичко е под контрол - "всички знаят, ние сме изпълнили дълга си". Точка.

Но нищо не се промени. Дори сега. Същият вид предупреждения. Всъщност тези, които се издават сега в Ливан, са може би малко по-ясни. Но не са се подобрили коренно.

Доколко вярвате, че публиката извън Газа, тоест останалият свят, вярва на това представление/претенция за хуманитарна дейност?

Това е добър въпрос. Мисля, че част от причината, поради която те инвестират по-малко в хуманитарното изпълнение, е, че международната медийна аудитория вече не му вярва. Може би пърформънсът е насочен към израелската общественост. Намираме се в нов медиен пейзаж, където циркулират факти и не-факти, нещо като среда на пост-истина. Така че доказателствата, фактите и контрафактите всъщност нямат значение. Фактическите предизвикателства имат по-малко значение. Мисля, че глобалното върховенство на закона отслабва.

Различните международни организации, ООН и НАТО, и цялата тази инфраструктура на реда, основан на правила, отслабва като цяло. Така че публиката, пред която те обикновено извършваха хуманитарното изпълнение, също става по-слаба.

Точно това беше следващият ми въпрос. Мислите ли, че поведението на Израел задава нов модел в международното право? Мислите ли, че го преоформя?

Мисля, че Газа е място, където това може да се види особено ясно. Може би е каталитичен момент... Тези неща се случват и на други места, но тук сега са по-видими. Според мен е част от обща тенденция. Ето защо ми се иска да можех да сложа таблицата, която представих на лекцията, комбинирана с времева линия и за света, и за Израел-Газа, една под друга, така че да мога да я закотвя във времето, заедно с ключови събития. Има определени важни моменти, но не мисля, че е като маршът на историята, нейното неизбежно пропадане към тъмнината... Тези тенденции винаги са били там. Това е просто въпрос на съотношението между различните импулси. Те могат също така да се обърнат.

Така че не е прецедент. Елементите на сдържаност, както и на презрение към сдържаността, не са нещо ново в историята.

Мисля, че балансът се променя, но не може и да се върне отново. Надяваме се. Но според мен определено има промяна - хората сега си позволяват да казват публично неща, които не биха казвали преди; позволени са нови нива на небрежност и презрение. А за картата на мирния план за Газа - не мисля, че бихте могли да представите нещо толкова аматьорско преди 15 години. Това не е някакво малко събитие. Това е дело на правителството на Съединените щати, представено на форума в Давос. Мисля, че Рубио беше там, както и Къшнър и Уиткоф. Не е в периферията. Имате тази висота на силата със супер небрежен план - тази безотговорна и престорена карта.

А можете ли да обясните как войната влияе върху замърсяването?

Хората говорят за възстановяване, разчистване и реконструкция. А междувременно, знам от предишна работа там, че много райони са сериозно замърсени и не знам как ще се разчисти там. Полагат ли се грижи? Последиците от тази война сега се наслояват в телата на хората и ще видим как се развиват през следващите години и десетилетия. Сега има хора, които вдишват азбест. Това ще се прояви след години като рак на белия дроб.

Като цяло, как виждате бъдещето на Израел? Може би във Вашата област на експертиза.

Въпросът е през колко страдания трябва да преминат и двете страни, преди да направят разумното нещо - да измислят начин за съвместно съществуване. В някакъв момент трябва да се стигне до там. Въпросът е колко още страдания имаме дотогава и чувствам, че са много.

Мисля, че нещата са заключени откъм израелската политическа страна. Това ще бъде много трудно сега да се размрази просто защото демографските данни се променят. Имаше много неща, които щяха да бъдат възможни преди 10-15 години по отношение на постигане на споразумение с палестинците, които сега биха създали толкова много вътрешно напрежение в Израел, че е много по-трудно да си представим как би се случило това.

Така че освен въпроса за постигането на споразумение с палестинците, го има и въпроса, че в този момент голяма част от израелското общество би била толкова против, че ще създаде непоносимо напрежение. Защото в последните години настоящата администрация беше много добра в създаването и задълбочаването на разделенията и вътре в израелското общество.