Българската народна банка работи неофициално с Европейската централна банка по процеса за присъединяване на България към механизма ERM II. След като активите и стрес тестовете на банките бъдат оценени, следва етапът на присъединяване към Единния надзорен механизъм на Европейската централна банка и към ERM II, по-популярна още като "чакалнята" на Еврозоната.
Това съобщи подуправителят на БНБ Калин Христов по време на годишната конференция "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал". Той допълни, че двата процеса трябва да станат едновременно след оценката на активите.
Христов обясни, че трябва да се предприемат три стъпки - законодателни промени, конкретно такива в Закона за кредитните институции, които вече се обсъждат от парламента, преглед на надзорните практики на БНБ и преглед на активите и стрес тестове на шестте банки, които са избрани от Европейската централна банка.
"ERM II не е чакалня, защото не чакаш нищо там. Това е официален критерий за присъединяване на българския лев към ERM II, като това изисква държавата да има фиксиран валутен курс в продължение на две години, а изискването е това да стане без сътресения за системата", обясни подуправителят на БНБ.
Той обясни, че само Гърция и Италия не са минали през механизма, преди да приемат еврото.
"Ние 22 години живеем с фиксиран валутен курс без напрежение върху него. Тези 2 години трябва да бъдат за нас като дежа вю", каза Христов.
Подуправителят на БНБ очаква резултатите от стрес тестовете на Европейската централна банка да не се различават много от направените от БНБ през 2016 година. Тестовете ще обхванат "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", ОББ, "Инвестбанк", "Първа инвестиционна банка" и "Централна кооперативна банка".
"Методологията, която ползват от Европейската централна банка, не се различава много от използваната от БНБ, така че не трябва да има изненади. Разликата е, че този път ще бъдат разгледани не всички банки на пазара, а само шест от тях", обясни той.
Кога можем да очакваме повишаване на лихвите?
"След паричен стимул на Европейската централна банка в комбинация с намаляването на лихвите имаме нулеви и отрицателни лихви и масирана покупка на държавни ценни книжа в огромни мащаби. Те бяха в сила за безпрецедентно дълъг период, така че не можем да кажем със сигурност какви ще бъдат последствията в икономически аспект", смята Калин Христов.
По негови думи след "повсеместния растеж" в Еврозоната, дошъл с въвеждането на стимулите на Европейската централна банка, сега държавите в съюза се намират в период, в който растежът се забавя, а инфлацията е над целевото ниво. Подуправителят на БНБ очаква в резултат на това скоро да бъдат прекратени т.нар. количествени облекчения, но ефектът върху основните лихви вероятно ще закъснее.
"Лихвите все още не реагират на тези условия. От Европейската централна банка планират до края на лятото на 2019 година основната лихва да не бъде променяна. След това е трудно да кажем колко бързо тези нива ще се стабилизират", смята Христов и допълва, че ефектът от промените на основните лихви в Еврозоната ще дойде по-късно в България.
Кои са рисковете за банковата система у нас?
"Лихвите по депозитите в България намаляха от 4% до 0,2% за домакинствата. Тази масирана преоценка на лихвите по влоговете се пренесе върху тези по кредитите, а в резултат се увеличи заемането на кредити. Нарастването на лихвените проценти обаче ще повиши и кредитния риск особено при имотните заеми", предупреждава Калин Христов.
Според него повишението ще се усети първо при депозитите, а след това ще се пренесе и върху кредитите. Той обаче допълва, че е трудно да се прогнозира колко бързо ще нараснат лихвите.
Според главния изпълнителен директор на ОББ и председател на УС на Асоциацията на банките на България Петър Андронов основно опасенията за банковата система са свързани със сегмента на ипотечните заеми.
"Когато има купувачи за всички имоти, въпреки че това е добре за нас, трябва да се замислим дали не се е появил проблем", смята той. Андронов отбеляза, че не е нормална ситуацията, в която има увеличение на потребителските заеми, тъй като значителна част от него се дължи на използването на такива за покупката на имоти.
Председателят на Асоциацията на банките на България допълни, че подобен ръст на кредитирането, който наблюдаваме в момента, е имало за последно преди финансовата криза. Все пак Андронов посочва, че не може да бъде направена връзка между ситуацията през 2008 и тази днес, той като за разлика от тогава в момента "банковата система е много по-балансирана".
USD
CHF
EUR
GBP
