Хората, масово в България, и след 25-годишна възраст, пушат марихуана, взимат кокаин, някои опиати и други вещества. Това заяви пред News.bg Юри Кацаров, доктор по психология и клиничен психолог в Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите.

"Винаги има някаква история", казва психологът за причините човек да посегне към дрогата. Ако тръгнем от това, което се е случило в детството на човека, в юношеството му, в промеждутъка между юношеството и зрелостта, от това зависи и животът по-нататък, смята Кацаров. По думите му, ако има някакви проблеми, които са се проявили в детска или в юношеска възраст, включително експериментална употреба на наркотици, по-продължителна употреба на психоактивни вещества, алкохол, много често това има продължение и след 25 години възраст.

"Съветите не са онова, което много хора ще си представят", изтъкна Кацаров. Според него, всеки човек е много индивидуален и носи тази индивидуалност не само в себе си като личност, но и в съжителството си с други хора. Затова семейството е много важно.

"Ако един член на семейството злоупотребява с алкохол или хероин, цялото семейство е засегнато", коментира Кацаров. Той даде пример с хероина.

"На всеки зависим от хероин му трябват 120-200 лв. на ден и той трябва да си ги набави по някакъв начин, защото иначе абстиненцията е много тежка, мъчителна, с ужасни болки", коментира психологът. Ако въпросният човек не може да си набави пари или не му достигат, се случва да има криминогенно поведение - да краде, да мами, да взима заеми, които не може да върне, да изнася от дома вещи и да ги продава на безценица. Всичко това, освен социално, въздейства и много тежко финансово върху семейството. Лечението понякога е доста скъпо и продължително, като Кацаров даде пример отново с хероиновата зависимост.

Специалистът подчерта, че в българската култура масово се отлага търсенето на помощ.
"Когато ножът опре до кокала, тогава да търсим помощ", изтъкна Кацаров. Практиката му показва, че при децата е малко по-различно- майките са по-склонни да реагират, по-активни са в търсенето на помощ. При по-възрастните обаче се наблюдава едно отлагане, отлагане... "До някакъв момент, в който нещата не придобият драматична тежест", поясни той.

Психологът не препоръчва близките да се опитват "насила" да заведат при специалист засегнатия. Съветва близките да запишат час и да бъдат консултирани точно за това - как да подходят към съответната ситуация, към съответния човек, с неговите индивидуалности.

Когато зависимият отиде при специалиста, първата стъпка е попълването на стандартизирани информационни бланки, въз основа на които се прави преценка на индивидуалното състояние - колко често се взимат наркотици/алкохол или комбинация от двете, по какъв начин и в какви количества. Така се преценява какво ще е полезно, за да се помогне на човека.

След това специалистите насочват консултирането към спиране употребата на вещества- понякога и с помощта на медикаменти, и запазването на неупотребата, справяне с житейските трудности и проблеми без наркотици и алкохол.

След това проследяването може да продължи в неинтензивен режим на консултиане- т.е семейството да идва един път в месеца, после веднъж на 3 месеца.
Идеята е да се изследват трудните моменти, ако има такива, рисковите ситуации и да се "затвърди" неупотребата. Кацаров обясни, че при хората над 25-годишн възраст проследяването продължава около две години. Все пак обаче всеки решава в кой момент да се "еманципира" от помощната служба, завърши психологът Юри Кацаров.