Българският пациент е мародерстван и унижаван, затова не дарява органи, убедени медици

1000 пациенти са в листата на чакащите донорство в България. Това заяви проф. Генчо Начев по време на церемонията по отбелязване на 30-годишнината от първата трансплантация на сърце в България. Събитието се състоя в Университетска болница "Св. Екатерина".

Проф. Начев отбеляза, че датата 10-ти октомври е определен като европейски ден на донорството. 87 хиляди са чакащите донорство в Европа. Всеки ден 16 души умират поради липсата на донори.

Проф. Начев припомни първата трансплантация у нас, извършена от проф. Александър Чирков. Трансплантираният е Иван Сарафски от Кърджали през 1986 г.

Начев изтъкна, че за времето трансплантациите от екзотика са се превърнали в рутинна процедура и акцентира, че това не би било възможно без обединените усилия на медиците.

Проф. Генчо Начев посочи, че същевременно решението за донорство е изпитание за семействата на донорите.

Проф. Людмил Бояджиев постави по-остро въпроса защо българите не даряват органи. Според него ключов елемент в решението за всеки един конкретен случай е доверието в системата на здравеопазването, което в момента липсва поради наличието на паралелно здравеопазване и бърза помощ.

"Българският пациент е мародерстван и унижаван", заяви проф. Бояджиев. По думите му така стигаме до парадокса, при който българският донор е единственият, който може да умре два пъти.

Той даде пример с такива случаи в Ловеч, където един път е констатирана смъртта, след което, за да стане донор пациентът бива транспортиран до София, където също се диагностицира смъртта му.

Проф. Бояджиев припомни ключовите моменти от времето през 1986 г., когато за да бъде допуснат в "Пирогов", за да получи сърцето за първата трансплантация у нас, му е бил необходим "пропуск" за допуск до болницата.

По думите му това е доказателство, че тогава нещата са били контролирани от държавата. Според него това е доказателство, че е имало държавна политика и политиците са слушали медиците, а не обратното.

Проф. Бояджиев постави въпроса, защо е била закрит Обществения съвет по трансплантациите.

Според него, управляващите пет пари не дават за това, което се случва в медицината сега, съдейки по липсата на представители на здравното министерство и комисията по здравеопазване в залата за честването на годишнината.

Проф. Бояджиев бе категоричен, че за да има модерна медицина у нас затова е необходима целенасочена държавна политика, при която политиците да слушат медиците, а не обратно.

Въпреки, че първата успешна сърдечна трансплантация у нас е 1986 г. малко след това програмата е прекъсната и възобновена през 2003 г.

В инициативата по отбелязването на годишнината участваха Изпълнителна агенция по трансплантация, Алианс на трансплантираните и оперираните, Спортна федерация на трансплантирани, диализирани и оперирани.