Разширените вени или варикозата на долните крайници е социално значимо заболяване, обясняват от sadova-hirurgia.info. От хронична венозна недостатъчност (ХВН) страда над 30% от възрастното население в Европа. При около 2% от тях е налице тежка венозна недостатъчност с незарастващи венозни рани (С6 по СЕАР).

Терминът "варикоза" произхожда от латинската дума "varicose" и означава "разширение". Той обозначава състоянието на разширение, увиване и елонгиране на вените. Най-честата й изява е на долните крайници и то в подколенния сегмент на голямата повърхностна вена, последвана от надколенния сегмент на същата и сафенофеморалната връзка.

Наследствеността е един от основните фактори за развитието на разширените вени. При жените заболяването се среща по-често, отколкото при мъжете.

Хормоналните фактори по време на пубертета, бременността и климакса, както и приемането на противозачатъчни препарати, повлияват появата и развитието на заболяването. Много често разширените вени се появяват в първото тримесечие на бременността.

Други рискови фактори са застоелият начин на живот, затлъстяването, прекарана флеботромбоза и нараняване на крайниците.

От всички ходещи същества на земята, само човекът, с неговата пригоденост да ходи изправен, страда от тези абнормни състояния на венозната система. В изправено положение, кръвта от краката трябва да се придвижи обратно към сърцето, като преодолява земното притегляне.

Деликатните клапи във венозната система прекъсват колоната на кръвта, която се движи от глезените към атриума. Те препятстват връщането на кръвта надолу към глезените, причинена от земната гравитация и по този начин не позволяват развитието на екстремно високо налягане във вените на глезените. При разширените вени тези клапи са увредени и не се затварят добре.

Венозната кръв се застоява в долните крайници и предизвиква тежест, болки, парене, нощни крампи и подуване на подбедриците. Постоянният оток на подкожието води до нарушаване на храненето на кожата с последващо развитие на кожно възпаление или образуване на трудно зарастващи рани.

От 1994г. за определяне на стадия на заболяването се използва класификацията CEAP. Тя съдържа четири компонента – клиничен(C), етиологичен (E), анатомичен (A) и патофизиологичен (P)

Според специалисти, ако се налага операция за премахване на разширена вена, тя трябва да стане преди бременността или между две поредни бременности. Ссъществуващите разширени вени нарастват значително по размери по време на бременността. Това увеличава рисковете от развитие на тромбофлебит в периода около раждането.

При правилно склерозиране или оперативно лечение третираните вени не се появяват отново. Възможно е след години да се появят нови разширени вени на други места. Това се случва, ако не се вземат профилактични мерки и не се отстранят предразполагащите фактори.

Тези вени обаче са много по-слабо изразени и е възможно лесно да бъдат лекувани. При някои пациенти е необходимо поддържащо лечение.