Здравеопазването се развива много бързо. Персонализираният подход може да бъде дефиниран като правилното лечение на подходящия пациент в точното време.

Така Д-р Жасмина Коева - Балабанова, председател на Българска асоциация по персонализирана медицина, определи основния акцент на предстоящата Балканска конференция по персонализирана медицина, която се организира заедно с Европейската асоциация по персонализирана медицина ще събере водещи специалисти от Израел, Испания, Румъния, Македония.

Проф. Драга Тончева, национален консултант по медицинска генетика, отчете като недостиг липсата на контрол от страна на НЗОК на възникващите ежегодно стотици генетичните лаборатории. По думите й има само някои акредитирани лаборатории в университетските болници. Така някои от тези генетични лаборатории събират кръвни проби и само ги транспортират в чужбина. "Това крие много въпросителни, свързани с лични данни, качество на изследване и най-вече интерпретиране на резултатите."

Първата балканска конференция по персонализирана медицина ще започне утре от 9.00 в хотел "Бест Уестърн" в София. Д-р Балабанова посочи, че групирането на пациентите по групи заболявания и тенденцията към субгрупиране на все по-малки групи пациенти с общи заболявания показва, че това е остарял подход. Интелигентният подход за осигуряване на правилно лечение е персонализираната медицина. По думите й персонализираната медицина дава възможност за по-точна диагностика и профилактика на заболяванията.

"Здравеопазването, това което познаваме, се променя радикално. Дава се път на все по-персонални здравни въздействия и се предлагат все повече персонализирани терапии на пациентите. Персонализираната медицина използва геномна информация при взимане на решение за това кой вид лечение би бил най-ефективен, заедно с останалите диагностични методи", обясни д-р Балабанова.

Тя определи персонализираната медицина като нова парадигма в системата на здравеопазването, поставяйки в центъра пациента. Наред с утвърдените специалисти в постерната сесия ще участват и млади специалисти - оптимистичен знак за приемственост, посочи председателят Български алианс за персонализирана медицина

Д-р Балабанова посочи, че по данни на Евростат към 2015 - нашата страна заема 20-то място по разходи за здравеопазване, отделяни от БВП на страната, и на 29-то място от 32 страни по качество на медицинското обслужване. Това, с което може да се похвали страната ни, е, че към момента в България са регистрирани 41 лекарствени продукти за персонализирано лечение, от които 31 в онкологията, 6 антивирусни, 3 за централна нервна система 1 - ревматологията. 90% напълно реинбурсирани от НЗОК. За съжаление това не може да се каже за съпътстващата диагностиката.

Българският алианс за персонализирана медицина е направил предложение, което е било прието от ръководството на НЗОК за създаване на работна група, която да изготви регламент и работещ механизъм за обезпечаване на съпътстващата диагностика при персонализираната медицина.

Проф. Драга Тончева, национален консултант по медицинска генетика заяви, че България е 5-та страна в Европа, която е закупила геномен секвенатор. "Успяхме преди пет години да започнем геномния анализ. В момента раковите заболявания са фокус на медицината", посочи проф. Тонечева. По думите й всяко раково заболяване протича с различна агресивност на туморите, която зависи от геномната предразположеност на различните пациенти. Тя отбеляза, че злокачествени заболявания в 10 % от случаите са наследствени. Генетичният дефект, който предразполага болния към раково заболяване, се носи и предава в потомството.

Друг важен аспект от геномния анализ е свързан с фармакогеномиката. Ние всички носим генетични дефекти, които определят нашето отношение, метаболизъм на лекарствата, които предаваме. Проф. Тончева цитира анализ на водещо научно списание, който установява, че при 10 от най-често изписваните лекарства, едва в 20% от случаите те са имали ефект. "Геномиката преобърна нашите представи за медицината, заложи големи възможности за лечение на хронични заболявания. В бъдеще ракът наистина ще стане хронично заболявания", отбеляза проф. Тончева. Така геномът на столетниците е златният стандарт. "Ние трябва да използваме техния геном, за да знаем кои варианти в индивидуалния геном са свързани с болест, дълголетие". Проф. Тончева изтъкна като крачка напред..

Проф. Тончева изтъкна като крачка напред, към която и българските медици се стремят прецизираната медицина, посочена от президента Доналд Тръмп преди три години. По думите й това е нова стъпка в развитието на персонализираната медицина, която отчита външните фактори, които могат да променят активността на нашите гени. По тази програма 1 млн. хора ще бъдат геномно секвенирани и ще се анализира информацията от генома , както и факторите социална среда, успех на лечението.