Средата в лечебните заведения е контролирана, но далеч не е стерилна, а стерилността изисква строго разписани и спазвани правила. Въпреки това България остава единствената страна в Европа без официално приет национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност. Това заяви пред БНТ директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова.

Тя поясни, че има изготвен план, който многократно е коригиран, ни той така и не е бил приет. По думите й антибиотичната резистентност и вътреболничните инфекции продължават да бъдат сериозен проблем у нас.

Здравният експерт посочи, че все по-често срещано става разпространението на бактерията Klebsiella pneumoniae, която се свързва с тежки инфекции в болнична среда. Христова поясни, че това е нормален обитател на чревния тракт, но извън него причинява редица инфекции. Тя добави, че при хоспитализирани пациенти рискът е по-висок заради отслабения имунитет.

По думите й вътреболничните инфекции у нас са силно подценени в отчетите. Според нея част от лечебните заведения ги скриват или не ги диагностицират. Ива Христова отбеляза, че докладваният процент е нереално нисък. Тя допълни, че често пациенти напускат лечебните заведения, без да знаят, че са носители на бактерии.

По отношение на антибиотичната употреба Христова предупреди, че резистентност се развива не само при прекомерна употреба, но и при по-кратки курсове или по-ниска доза. Тя изтъкна, че вирусните инфекции не се лекуват с антибиотици. Според нея най-новите и ефективни стратегически антибиотици не са достъпни у нас, защото за търговците пазарът е малък и нерентабилен.

Ива Христова призова за спешно приемане на национален план и за стриктно спазване на болничните политики, които ограничават употребата на определени антибиотици, за да се забави развитието на резистентност.