От Българския институт за стандартизация описват как се гарантира качеството на маските, позовавайки се на стандарта БДС EN 149:2001+A1 Средства за защита на дихателните органи. Те описват филтриращи полумаски за защита от частици - изисквания, изпитвания, маркировка
Маските са класифицирани, а не сертифицирани като FFP1, FFP2 и FFP3. Това са класове в зависимост от степента на подсмукване на външен въздух под маската, а сертификацията винаги се прави по стандарт.
По стандарт БДС EN 149:2001+A1 са Средства за защита на дихателните органи. Филтриращи полумаски за защита от частици.
Филтриращата полумаска за защита от частици покрива носа, устата и брадичката и може да има клапани за вдишване и издишване.
Полумаската се състои изцяло или в значителна степен от филтриращ материал или включва лицева част, в която основните филтри са неразделна част от нея.
Има три класа лични предпазни средства: FFP1, FFP2 и FFP3, като FFP2 или FFP3 включва защитата, осигурявана от по-ниския клас. Стандартът посочва много и строги изисквания за маските, както и задължителни методи за изпитване към всяка от тях.
При маската за многократна употреба, материалите трябва да са устойчиви на почистващите и дезинфекциращите агенти и на процедурите, определени от производителя. Повърхността й не трябва да има остри ръбове и грапавини.
Общото подсмукване е съставено от три компонента - подсмукване по уплътнителния кант на лицевата част, подсмукване на клапана за издишване (ако има монтиран клапан за издишване) и проникването през филтъра.
Учените изтъкват, че за всеки аерозол трябва да бъдат изпитани общо 9 образеца на филтриращи маски. Съдържанието на въглероден диоксид например във вдишвания въздух (мъртво пространство) не бива да надвишава средно 1,0 % (спрямо обема).
Целта е маските да се поставят и свалят лесно. Прикрепящото устройство трябва да бъде регулируемо или саморегулируемо и достатъчно здраво да я държи в устойчива позиция и да позволи поддържане, отговарящо на изискванията за общо подсмукване.
Филтриращата маска може да има един или повече клапани за издишване, които функционират правилно във всички положения. Ако е предвиден един клапан, той е устойчив или защитен на замърсяване и механична повреда.
Клапанът трябва да продължава да функционира правилно след прилагане на непрекъснат издишващ поток от над 300 l/min, приложен в продължение на 30 s.
Филтриращите маски със и без клапани трябва да отговарят на изискванията, определени за съпротивление при дишане.
За средства за еднократна употреба изпитването за акумулиране на прах е по избор, но при многократна употреба е задължително.
Стандартът подробно обяснява процеса на кондициониране чрез симулиране на употреба. Когато си купувате маска, трябва да има информацията с препоръки кога филтриращата маска да се бракува. За маркираните с "NR" например се дава предупреждение, че комбинираният филтър не трябва да се използва за повече от една работна смяна.