Н. Петров: Средствата по клиничните пътеки трябва да се преосмислят

Вариант за закриване на болницата във Враца не се предвижда, увери министърът на здравеопазването проф. Николай Петров в ефира на bTV.

"Търсим решение, включително имахме среща с кметовете, с областните управители, почти ежедневно с директора на болницата", обясни проф. Петров.

Платиха 40% от юлската заплата на медиците от Врачанската болница

Служителите протестират заради неясното бъдеще

По думите му, Министерството на здравеопазването ще осигури средства за болницата във Враца под друга форма, тъй като законът не позволява отпускане на средства.

"Ще трябва да се поеме на ръчно управление тази болница, както направихме с Ловеч. Там беше още по-зле ситуацията, надявам се и тук да започне да се случва", каза още проф. Петров.

Така у нас болниците са задлъжнели с повече от 500 млн. лв. Здравният министър заяви, че най-зле са четири-пет болници, освен тази във Враца става дума за болниците в Пловдив, Бургас, Стара Загора, Видин.

Кокалов: Болниците не бива да са търговски дружества

Нужни са спешни законодателни промени...

"Години наред са се надували едни балони, които дойде момент, в който да започват да се пукат. Нали не си представяте, че за четири месеца, откакто това правителство е на власт са се натрупали 20 млн. лв.", коментира проф. Петров.

Той увери, че води ежедневен диалог с финансовия министър, с премиера Бойко Борисов.

"Търси се решение. Другата седмица ще имаме среща при него с председателя на бюджетната комисия г-жа Менда Стоянова, г-жа Дариткова, финансовия министър", уточни проф. Петров.

Обновена

Здравният министър обяснява, че МЗ не плаща заплатите в областните болници

Той очаква и други болници да закъсат както врачанската

Сред факторите, които допринасят за въпросните дългове, проф. Петров открои факта, че от една страна болниците работят на пълни обороти и нямат право да връщат пациенти, а от друга страна това, което изработят над лимита, не им се заплаща от касата. От трета - не е малък броят на здравно неосигурените.

Като четвърта причина той посочи стойността на клиничните пътеки, от където идват и заплатите - тя не се е променяла от 2006 г. Така, ако средната заплата тогава е била 600 лв., в момента е 900 лв., но приходът по пътеките е един и същ от 2006 г.

"Това трябва да се актуализира, защото ако по-рано заплатите са били 50% от прихода по пътеки многократно се повиши стандартът, повишиха се минимални, основни заплати и този процент е вече все по-голям и не остават пари за снабдяване с лекарства, плащане на режийни разходи", изтъкна здравният министър.

Относно преместването на Европейската агенция по лекарствата в София, министърът на здравеопазването увери, че за времето, с което страната ни е разполагала, е направила максималното. По думите му другите страни се готвят година и половина. Министър Петров бе категоричен, че представянето ни не е провал.

Здравният министър обеща приемственост на добрите идеи и обмисля да се надгради идеята на Петър Москов за въвеждането на данък вредни храни в България.