Екип от специалисти представи доклад на тема: "(не?) Непобедими пандемии". Той е изготвен с подкрепата на "ПанЕвропа - България" с председател Гергана Паси и обединява научната мисъл и обществената отговорност на екип от авторитетни учени и експерти в своите области около една обща цел - "реалната възможност да се подобрят здравната осведоменост и качеството на живот на хората". Докладът бе представен на пресконференция в БТА.
Гергана Паси отвори дискусията с най-стряскащата статистика, че България е на второ място по смъртност по време на коронавирус - след Перу. Тя добави, че целта на доклада е да се стартира разговорът за подобряване на живота и здравето на българите в обществото, уточни, че ще има разговор със здравните власти и ще се проведат срещи с бизнеса, за да допринася за това да се намалява вредата.
Докладът на тема: "(не?) Непобедими пандемии" е разделен на четири части: нездравословно хранене, злоупотреба с алкохол, злоупотреба с тютюнопушене и други форми на употреба на никотин, прекомерна употреба на електронни екрани/дигитални устройства.
Доц. Милена Георгиева, която е част от екипа на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология - БАН, говори за нездравословното хранене, наднорменото тегло и затлъстяването. Тя подчерта, че броят на хората с наднормено тегло в света се е утроил от 1975 г., обясни, че наднорменото тегло убива и акцентира, че 800 млн. души в света са починали вследствие на това през 2022 г. Представената статистика сочи, че затлъстяването при децата се очаква да нарасне с 60% през следващото десетилетие. Георгиева предложи организиране на кампании и представи, че според индекса за влошаване на човешкото здраве последните две години продължителността на живота се е намалила с година - година и половина. Сред стратегиите за справяне с това в доклада са изредени съвети за правилно хранене в семейството от раждането на децата.
Проф. Георги Момеков - председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра "Фармакология, фармакотерапия и токсикология" при Фармацевтичния факултет на МУ-София акцентира върху злоупотребата с алкохол. Да се поговори като общество дали алкохолът е сред консумацията, която трябва да се намали; злоупотребата с алкохол е рисков фактор за над 200 вида заболявания и травми и е причина за 3 млн. смъртни случаи в света, сочи докладът. Интересен акцент - "стандартната напитка" в България съдържа по-високо количество чист етилов алкохол, като 20 гр. в сравнение с повечето останали държави в света и ЕС (10-12 г.)
На трето място: тютюнопушенето и други форми на употреба на никотин или тютюн. Според доклада то убива около 8 млн. души годишно. Според СЗО 2025 г. жертвите на тютюнопушеното ще са 1.27 млрд. души, като това употребата на тютюн води до болести - сърдечносъдови заболявания, рак, белодробни и метаболитни заболявания. Пушенето е с най-висок риск.
От научна гледна точка, причина за упражняване на този опасен за здравето навик е никотинът - глад за наслада и удовлетворение, закодиран в мозъка, но той не е причината за развитие на заболявания. От огромно значение за нивото на вредност на даден продукт е начинът на извличане на никотина - било то от НЗТ /никотинзаместващи терапии/, от никотинови течности за изпаряване или от тютюна, в който никотинът се съдържа по естествен начин.
Подходите за намаляване на вредите включват лекарствено лечение, психологическа помощ, индивидуални и групови терапии; замяна на цигарите или другите изделия за пушене с различни форми на употреба на тютюн или никотин, при които не протича горене и излагането на токсични, канцерогенни или други вредни вещества е по-ниско; премахване на пасивното пушене за непушачите чрез замяната на пушенето с бездимни/негорими изделия, въвеждане на базирано на риска регулиране, маркетинг и етикетирането на продуктите, както и подходящи фискални мерки за различните видове продукти съобразно нивото на риска.
В сравнение с горните рискови фактори - нездравословно хранене, злоупотреба с алкохол и тютюнопушене, проблемната употреба на електронни устройства е сравнително нов рисков фактор.
Детелина Стаменова - психотерапевт, психолог и социолог, член на Дружеството на психолозите в България, разказа за проблемната употреба на дигитални екрани и устройства. Тя посочи, че в кабинетите на психолозите има все повече хора - деца и възрастни. Докладът посочва, че животът пред екрани е от три десетилетия и с голям растеж, т.е. времето, което прекарваме пред екран непрекъснато се увеличава. 5.3 млрд. души използват дигитални устройства ежедневно, или близо 70% от населението в света. Ковид-19 доведе до 70% увеличение на използването на интернет и средно 50% от времето в социалните медии. 5 часа на денонощие е средната продължителност на времето, прекарано пред екраните. Специалистите препоръчват редовен скрининг за късогледство, затлъстяване, проблеми с гръбначния стълб, психически проблеми. Стаменова подчерта, че има голям риск от късогледство - който може да стигне до 50%, и настоя за внимателна дигитализация на образователния процес.
Не на последно място в доклада се предлага въвеждане на изисквания към разработчиците на игри, предвиждащи спиране на играта след определено време. Според специалистите вследствие на пристрастяването към интернет има случаи и на специфична дискова херния.
Аркади Шарков - макроикономист, експерт в икономика на здравеопазването, устойчивото развитие и данъчната политика, част от Експертен клуб по икономика и политика (EКИП), засегна инфлацията. Той представи годишната инфлация в Еврозоната и нейните основни компоненти (септември 2012-септември 2022 г.), като разкри пряка корелация между безработица, тютюн и алкохолни изделия. "Рискът от изпадане в рецесия следващата година е менгеме в страните като България. У нас тя ще забави своя темп и вероятно ще удари 20% и започваме да пием и пушим повече", посочи той. 4.4 млрд. лв. загуби за българската икономика вследствие на тютюнопушене, каза той. Всяка политика да се насочи към определена група, настоя Шарков.
В заключение бе отправен призив към индустриите да инвестират в стратегии за намаляване на вредите. Имаше и предложения за провеждане на комуникационна кампания сред подрастващите, етикиране на храните, промяна на начина на образование с акцент върху спортните и физически занимания, профилактика при личния лекар.