Около 16% от българите признават, че им е искан рушвет за здравеопазване

Около 16% от българите признават, че им е искан рушвет при медицинска услуга. Това сочат данните от проведено изследване на "Галъп интернешънъл болкан" за здравната инициатива Здравен барометър. То е направено в периода 7 -14 ноември тази година сред 806 души по метода "лице в лице" с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 55 хиляди души.

Наред с това 19,4% казват, че им се е наложило да платят в болницата нещо, което намират за излишно. 9% свидетелстват лично за практика в болниците да се пише нещо, а да се прави друго, т.е. когато се стигне и до откровеност от страна на самия пациент, нивата на откровеност взаимно спадат. Посочените няколко дяла са и косвен индикатор за нивата на смущаващи финансови практики спрямо пациенти в последните няколко години.

Сред останалите отрицателни изводи са високи здравни осигуровки и недоверие в модела на финансиране и НЗОК.

37,3% от внасящите здравни осигуровки у нас смятат, че те са високи. 42,5% от анкетираните ги намират за нормални, а 3,8% - като ниски.

Според 1/3-та от запитаните българи вноската за здраве е индиректен индикатор и за недоверието в модела на финансиране у нас.

Едва 38,3% от българите предпочитат да плащат повече за по-добра здравна услуга.

По-малко направления за пациентите - спор между лекари и НЗОК

Все още се изяснява какви средства за какви дейности са заложени в бюджета за 2023 г.

53,0% от анкетираните твърдят, че знаят какво им се полага при плащане на здравни осигуровки. 37,6% признават, че не са запознати. Само 20,2% пък признават, че не знаят какъв е размерът на здравната осигуровка, която плащат, като най-висок е този дял сред най-младите участници в проучването. 71,5% свидетелстват, че знаят този размер. Така, размерът се оказва доста по-познат от съдържанието.

42,1% от осигурените лица у нас признават, че пропускат профилактични прегледи, които им се полагат. Оказва се, че мъжете в по-голяма степен са склонни да пропускат прегледи за профилактика. Крехко декларативно мнозинство от 50,6% все пак твърдят обратното. Може само да се предполага нивото на искреност.

70,7% от здравноосигурените не плащат сами профилактични прегледи, при 24,2% които го правят. 45,5% от наетите лица твърдят, че ходят на профилактични прегледи, които работодателят им организира. 49,9% не го правят или не разполагат с такава възможност.

Мнозинство от 56,2% от осигурените споделя, че в последните три години, например, не му се е случвало да потърси контакт директно със специалист, без личен лекар.

Положителен резултат от изследването е дал въпросът за доверието към личния лекар. То е огромно на фона на различни познати стойности у нас - 75,2% от осигурените пациенти в пълнолетна възраст казват, че имат доверие на личния си лекар.

Слабо е доверието в Националната здравноосигурителна - 29,3%, при недоверие от 53,6%. Потвърждава се правилото в социологията за повече позитивно отношение към личните измерения на въпросите, и повече инерционен скептицизъм към обществените. На въпрос, например, кое е най-добре: лични вноски или солидарно осигуряване, естествените настроения клонят ясно към личното - в 60,2% от отговорите на всички респонденти, срещу 19,6% съгласни със солидарния принцип и 20,2% неуспяващи да определят. Прави впечатление, че най-възрастните респонденти реагират най-отворено към солидарния модел.

Примерът на личното се усеща и в огромното мнозинство доверяващи си на личен контакт и/или връзки при посещение на лекар (69,6% от осигурените).

Обновена

Всеки десети българин никога не е бил на годишен профилактичен преглед

Едва 1/3 от сънародниците ни са били на годишна профилактика тази година